Решение № 4842 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3227/2017 г.

Решение № 4842 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3227/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Т. Б. В. - директор на ТП на НОИ С. град срещу решение № 435/19.01.2017 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 8816/2016 г. С него се отменя по жалба на И. К. Г. решение № 1040-21-216/5.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 213-00-6723-2/28.06.2016 г., № 213-00-6723-3/28.06.2016 г. и № 213-00-6723-4/28.06.2016 г. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска отмяната му. Свеждат се до неправилни правни изводи на съда при безспорна фактическа обстановка, че жалбоподателят Г. е бил добросъвестен при подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица, независимо от обстоятелството, че към този момент е бил чл. на Общинска избирателна комисия, в което качество съгласно решение № 15-46-МИ от 27.08.2015 г. на ЦИК в т. 5 на което е предвидено, че членовете на ОИК за времето, необходимо за работата им в съответната комисия се осигуряват като лица упражняващи трудова дейност на изборна длъжност, като осигурителните вноски по КСО и ЗЗО на членовете на ОИК са за сметка на държавния бюджет. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО предвижда, че задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности. Ответникът, И. К. Г. чрез процесуален представител адвокат М. взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд образувано по жалба на И. К. Г. срещу решение № 1040-21-216 от 5.08.2016 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждания № № 213-00-6723-2/28.06.2016 г., № 213-00-6723-3/28.06.2016 г. и № 213-00-6723-4/28.06.2016 г. С тях се отменя разпореждане от 17.12.2015 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО в размер на 37.45 лева дневно с мотивите, че по подадена информация от осигурителя Столична община лицето полага труд като чл. на Общинска избирателна комисия и е осигурено на основание чл. 4 КСО, считано от 5.09.до 2.12.2015, отказва се отпускане на парично обезщетение по заявление от 8.12.2015 г. с прекратено правоотношение от 16.11.2015 г. по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ с мотиви, че лицето упражнява трудова дейност за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО за периода от 5.09.до 2.12.2015 г., но не е декларирало това обстоятелство и е получило неправомерно ПОБ, считано от 16.11.2015 г. и е разпоредено И. К. Г. да възстанови недобросъвестно получено обезщетение за безработица за периода от 16.11.2015 г. до 15.03.2016 г. в размер на 3108.35 лева. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението и върнал делото на органа за ново произнасяне по жалба на Г. срещу цитираните разпореждания. При безспорност на фактите съдът е приел добросъвестно поведение от Г. при подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица. Приел, че заявлението е на бланка в която не се съдържа изискване за вписване на датата от която се прекратява трудовото правоотношение, поради което това следва да е била дата на която е подадено заявлението 8.12.2015 г. При подаване на заявлението е прието, че няма изискване поради спецификата на работата като чл. на ОИК да бъде декларирано това обстоятелство. Наред с това Столична община е подала несвоевременно данни за това качество, поради което органът би могъл да съобрази това обстоятелство при своевременно получени данни, поради което не може да бъде вменено недобросъвестно поведение в Г. относно недекларираните обстоятелства и полученото обезщетение за безработица. Решението е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 54а КСО в приложимата редакция ДВ бр. 54 2015 г. в сила от 17.07.2015 г. предвижда, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "безработица" най малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяването на осигуряването, имат регистрация като безработни, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за старост в друга държава, не упражняват трудова дейност за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс. Съгласно ал. 3 паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до ТП на НОИ и то се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако заявлението е подадено в 3 месечен срок от тази дата и лицето се е регистрирало като безработно в срок от 7 дни от тази дата. Видно от заявлението, приложено с административната преписка в т. 4 е посочено, че не упражнява трудова дейност за която подлежи на задължително осигуряване по КСО или по законодателството на друга държава. В това заявление е декларирано обстоятелството, че правоотношението с осигурител "СУЛИССЕ" ЕООД е прекратено считано от 16.11.2015 г. Така декларираните факти са в противоречие с действително правно положение на заявителя И. К. Г.. Г. е встъпил като чл. на ОИК на 5.09.2015 г. и от този момент съгласно решение № 15-46-МИ от 27.08.2015 г. на ЦИК във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО е задължително осигурен като лице, упражняващо трудова дейност на изборна длъжност. Това обстоятелство не е било декларирано в заявлението декларация което е довело до неправомерно отпускане на парично обезщетение за безработица при отсъствие на предпоставките в чл. 54а КСО. При подаване на заявлението на 8.12.2015 г. Г. е знаел, че до 10 ноември и от 16 ноември до 1 декември 2015 г. е положил труд като чл. на ОИК, за който е подлежал и е бил осигуряван, не е декларирал това обстоятелство, поради което е бил недобросъвестен при попълването на заявлението и при получаването на отпуснатото парично обезщетение за безработица. При тези констатации решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата на Г. срещу решение 1040-21-216 от 5.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. град бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото в полза на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение пред административен съд С. град на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, поискани своевременно. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение