Определение № 9625 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9193/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на В. П. Г. срещу протоколно определение от 29.01.2025 г., постановено по административно дело № 6403/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед № РА-50-572/24.08.2021 г. на Главния архитект на Столична община. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, поради които се претендира отмяната му. Твърди се, че указанията на съда, за неизпълнението на които се е стигнало до прекратяване на делото, не са били редовно и надлежно съобщени на посочения в жалбата адрес, вместо което незаконосъобразно е приложен редът за съобщаване по чл. 158, ал. 2 АПК. От ответните страни „Българо-американска кредитна банка“ АД и от „ТЕ-Трейд ГРУП“ ООД са подадени отговори, с които се оспорва частната жалба и се изразява становище в подкрепа на съдебното определение. Останалите ответни страни не вземат становище по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество я намира за основателна. Съдът е постановил оспореното определение след като е констатирал, че жалбоподателят В. П. Г. е бил уведомен с обявление по чл. 158, ал. 2 АПК за необходимостта от отстраняване нередовности на жалбата му, които указания не са изпълнени в срок. Процесните указания касаят необходимостта от посочване на адрес, на който да бъде призоваван и да му бъдат изпращани съдебни книжа по делото. Определението е постановено при неправилно приложение на закона. От данните по делото се установява, че в жалбата до административния съд, В. П. Г. е посочил адрес в гр. София, на който адрес именно е получил препис от процесното определение. Действително, в хода на съдебното производство не е бил намерен на този адрес за получаване на съобщения и книжа, но това обстоятелство не обуславя приложението на чл. 158, ал. 2 АПК. Съгласно тази норма съобщение за нередовност на жалбата се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на 7 дни, само когато адресите на оспорващия и на неговия представител не са посочени. Този специален ред за съобщаване е приложим единствено и само в посочената от закона хипотеза – при непосочен адрес на оспорващия. Тъй като същият е посочил адрес в жалбата си, разпоредбата на чл. 158, ал. 2 АПК неправилно е била приложена от съда, съответно съобщаването, извършено по този ред се явява ненадлежно и за него не е започнал да тече преклузивния 7-дневен срок за отстраняване нередовностите на жалбата. Приложение е следвало да намерят нормите на чл. 137, ал. 5 АПК, във връзка с чл. 18а, ал. 9 АПК, съгласно които когато лицето не може да бъде намерено на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на врата или пощенска кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. По делото липсват данни този ред на съобщаване да е бил извършен, поради което съдебното разпореждане не е надлежно съобщено, респективно неговото неизпълнение не обуславя недопустимост на жалбата. По тези съображения атакуваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,