Определение № 8439 от 08.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11030/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 215, ал. 1, изр. 2 ЗУТ. Образувано е по жалба на Г. Л. С., С. И. Г., Р. С. Х. и Н. М. Н. против разрешение за строеж № РС-72/29.09.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което е разрешено на Държавно предприятие Национална компания железопътна инфраструктура“ да извърши предвидените строителни и монтажни работи съгласно одобрен технически проект, неразделна част от разрешението за строеж за обект „Развитие на Железопътен възел София: Железопътен участък София – Волуяк (без Жп гара София Централна и включително Жп гара Волуяк) - модернизация, включващ два участъка и с подробно посочени в административния акт етапи. Срещу разрешението за строеж е депозирана и жалба ЕТ „С.- Л- Л. В.“, С. И. С., Ф. Б. А., Л. К. Г., В. П. П. и В. Г. Р.. Оспореният административен акт е обнародван в ДВ бр. 86/13.10.2023 г. Жалбата на ЕТ „С.- Л- Л. В.“, С. И. С., Ф. Б. А., Л. К. Г., В. П. П. и В. Г. Р. е депозирана на 30.10.2023 г. Обжалваното разрешение за строеж е издадено от министъра на регионалното развитие и благоустройство. Съгласно правилото на чл. 215, ал. 4 ЗУТ жалбите и протестите срещу разрешение за строеж на министъра на регионалното развитие и благоустройството или отказ за издаване се подават в 14-дневен срок от обнародването на обявлението за издаване на акта в "Държавен вестник". В случая 14-дневния срок изтича на 27.10.2023 г. – петък, присъствен ден, поради което депозираната на 30.10.2023 г. жалба е просрочена. Следователно на основание чл. 159, т. 5 АПК жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. За пълнота следва да се посочи, че жалбите са недопустими и на основание чл. 159, т. 4 АПК, тъй като жалбоподателите не са заинтересувани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗУТ. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е, че притежаваните от жалбоподателите имоти съответно ПИ с идентификатор 68134.2821.9, ПИ с идентификатор 68134.2821.17, ПИ с идентификатор 68134.2821.14, ПИ с идентификатор 68134.2821.13 и ПИ с идентификатор 68134.2821.18 не попадат в поземлени имоти съответно УПИ, в който ще се реализира строителство. Жалбоподателите не са възложители, собственици и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, в който ще се реализира строителството и съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 ЗУТ същите не са заинтересувани лица и не притежават право на жалба. Жалбата на Г. Л. С., С. И. Г., Р. С. Х. и Н. М. Н. също е недопустима. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза е, че жалбоподателите притежават съответно имоти и вещни права в имоти с идентификатори 68134.2820.1414, 68134.2820.1413, 68134.2820.1412 и 68134.2820.1415, които са съседни, граничещи от югозапад с имота, в който ще се реализира строителство. Следователно жалбоподателите не са заинтересувани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗУТ, поради което жалбата им е процесуално недопустима. Фактът дали имотите притежавани от жалбоподателите имат достъп до улица е ирелевантен и не обосновава правния интерес от обжалване на процесното разрешение за строеж, тъй като този факт е относим към одобрения ПУП, а не към разрешението за строеж. С оглед на изложеното следва да се отмени определението, с което е даден ход по същество на делото, жалбите следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,