Определение № 299 от 04.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 265/2009 г.

М. Т. П., със съдебен адрес в гр. С., е подала частна жалба против определението на Софийския градски съд по гр. д. № 1022/2006 год. След проверка, касационният съд установи следното: М. П. е подала въззивна жалба срещу решение на Софийския районен съд по гр. д. № 9097/2004 год. С разпореждане на районния съд от 11. 7. 2005 год. жалбата е оставена без движение до внасяне на държавна такса 163.15 лв. С молба, постъпила в районния съд на 10. 7. 2005 г. П. е уточнила отделните пера и общият размер на сумата, за която обжалва първоинстанционното решение и представила квитанция за внесена държавна такса 36 лв.. С разпореждане на районния съдия от 26. 7. 2000 г. е прието, че жалбата е редовна, постановено е изпращането й на Софийския градски съд, и в същия съд е образувано гр. д. № 1022/2006 г. за разглеждане на жалбата. С определение от 19. 5. 2006 г. Софийският градски съд е оставил без разглеждане жалбата с указание до жалбоподателката П. да уточни жалбата – в цялата отхвърлителна част на първоинстанционното решение или в частта, в която е осъдена да заплати на другата страна сумата 536 лв.. С определение от 31. 5. 2007 г. Софийският градски съд е постановил връщане на въззивната жалба, след като е констатирал, че на 7. 3. 2007 г. чрез пълномощника на П., адвокат П, е съобщено определението от 19. 5. 2006 год., но тя не е изпълнила дадените указания. Оплакванията на П. срещу определението на градския съд, изложени в частната й жалба, са основателни отчасти. Доводът, че съобщението на определението от 19. 5. 2006 г. не е било връчено на адв. П не е негов, положеният подпис за получател, е необоснован. В първоинстанционното производство е представено пълномощното на адв. П, като процесуален представител на ищцата П до свършване на делото, на неговия служебен адрес е изпратено съобщението и е връчено на него срещу подпис, съгласно чл. 46 ал. 1 ГПК /отм./ и удостоверено от призовкаря, съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК /отм./ Основателно е възражението на жалбоподателката, че в случая не се касае до неяснота на предмета на обжалване и градският съд не е имал основание да изисква уточняване на въззивната жалба. Както е посочено по-горе, още при администриране на въззивната жалба от районния съд, П. е конкретизирала частите и размера на сумите, за които оспорва първоинстанционното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд