Определение № 339 от 24.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1093/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №143 от 12.02.2014г. по т. д. №255/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение №4559 от 06.11.2013г. по ч.т.д. №2068/2013г. на Варненски окръжен съд. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от него частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд. Излага съображения относно правилността на определението на въззивния съд, с което е потвърден отказ на Варненски районен съд да прекрати пред себе си производството и да го изпрати по подсъдност на Девненски районен съд. Поддържа,че по делото не съществуват данни,че между страните съществува облигационно правоотношение, което да обуслови местната подсъдност на В.. Ответникът по частната жалба, [фирма], [населено място], моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място], частна касационна жалба, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че въззивното определение, с което се потвърждава отказът на първоинстанционния съд да прекрати производството пред себе си и да препрати делото пред друг съд, не е от категорията актове, предвидени в чл. 274 ал.3 т.1 и т.2 от ГПК и не подлежи на касационно обжалване. Определението е правилно. Определението, с което съдът се произнася по възражение на ответника за неподсъдност на спора, като отказва да прекрати производството пред себе си, не прегражда развитието на спора, а обжалваемостта му произтича от закона – чл.121 вр.чл.274 ал.1 предл. 2 от ГПК, поради което контролът по отношение на него е двуинстанционен. Разпоредбата на ал.3 на чл.274 от ГПК предвижда касационен контрол само за преграждащите развитието на спора определения и за тези, с които се дава разрешение по същество на други производства. Доколкото с определението на Варненския районен съд не се прегражда развитието на делото пред сезирания съд, то определението на въззивния съд, с което то е потвърдено, не попада в хипотезата на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК – определения на въззивните съдилища, с които се потвърждават определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото. Определението на въззивния съд, не представлява и определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.9 б.”в” на ТР №1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК