Определение № 50002 от 24.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 376/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на К. С. Б., представляван от адв. Е. Т., с искане за изменение на постановеното по делото решение № 50011 от 17.03.2025г. в частта за разноските, като бъде отменено в частта, с която е осъден да заплати на ответника разноски за първоинстанционното производство в размер на 1140,77 лева и разноски за въззивното производство в размер на 231,56 лева. Молителят твърди, че с въззивното решение не е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е осъден заедно с другия ответник да заплати разноски в размер на 7477,88 лева, поради което неправилно с постановеното по настоящото дело решение е осъден допълнително да заплати сумата 1140,77 лева. Сочи, че във въззивното производство е осъден да заплати с другия ответник разноски в размер на 1517,95 лева, поради което неправилно е осъден да заплати допълнително сумата 231,56 лева. Ответникът по молбата „Юробанк България“ АД, представляван от адв. Д. Д., я оспорва. Поддържа, че посоченото в молбата не съответства на постановените по делото съдебни актове и поради това искането следва да бъде оставено без уважение. Постъпило е и становище от К. К. Г., представляван от адв. Н. Н., в което се сочи, че не дължи солидарно разноски с другия ответник. Настоящият състав намира, че направеното искане е неоснователно. С първоинстанционното решение ответниците К. К. Г. и К. С. Б. са осъдени да заплатят на „Банка Пиреос България“ АД на основание чл.430 ТЗ солидарно сумата 64 677,50 евро, представляваща непогасена главница по договор за инвестиционен кредит № 1015/2008г., както и разноски в размер на 7477,88 лева. С въззивното решение, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният от „Банка Пиреос България“ АД против К. С. Б. иск с правно основание чл.439 ТЗ за солидарно заплащане на сумата 9970 евро, представляващи непогасена главница по вноски за периода 30.04.2012г.-30.05.2012г., дължими по договор за кредит № 1015/2008г., и е осъдил К. К. Г. и К. С. Б. да заплатят на „Банка Пиреос България“ АД разноски в размер на 1517,95 лева. С определение № 10255 от 06.10.2025г. въззивният съд на основание чл.248 ГПК изменил решението си в частта за разноските, като е осъдил К. Г. и К. С. Б. да заплатят на „Юробанк България“ АД солидарно сумата 6337,11 лева, а само К. Г. - сумата 1140,77 лева, разноски пред СГС, както и солидарно да заплатят сумата 1286,39 лева, а само К. Г. да заплати и 231,56 лева, разноски пред САС. С постановеното по настоящото дело решение № 50011 от 17.03.2025г. по т.д. № 376/2022г. на ВКС, ТК, II т.о. е отменено решение № 10316 от 16.04.2021г. по в.гр.д. № 2013/2020г. на САС, ГК, 2 състав, поправено с решение № 2013 от 20.07.2021г. и изменено с определение № 10255 от 06.10.2021г., в частта, с която след частична отмяна на решение № 8794 от 20.12.2019г. по гр.д. № 14044/2017г. на СГС, I-1 състав, е отхвърлен предявеният от „Юробанк България“ АД като правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД против К. С. Б. иск с правно основание чл.430 ТЗ за солидарно заплащане на сумата 9970 евро, представляваща непогасена главница по вноски за периода 30.04.2012г. – 30.05.2012г., дължими по договор за кредит № 1015/2008г., както и в частта, с която „Юробанк България” АД е осъдено да заплати на адв. Е. Т. сумата 2230 лева на основание чл.38, ал.2 ЗА за процесуално представителство пред двете инстанции, вместо което К. С. Б. е осъден да заплати на „Юробанк България” АД - правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, сумата 9970 евро, от които 9960 лева – част от непогасена главница с падеж на 30.04.2012г., и 10 евро – част от непогасена главница с падеж 30.05.2012г., дължими по договор за кредит № 1015/2008г. и № А04-1015/2010 от 30.05.2010г., ведно със законната лихва от 31.03.2017г. до изплащане на сумата, при условията на солидарност с К. К. Г., като в останалата му част решението е оставено в сила. С решението К. С. Б. е осъден да заплати на „Юробанк България” АД допълнително 1 140,77 лева – разноски за първоинстанционното производство, и 231,56 лева – разноски за въззивната инстанция, както и К. С. Б. и К. К. Г. са осъдени да заплатят на „Юробанк България” АД сумата 419,99 лева - разноски за касационната инстанция. С оглед на това е неоснователно изложеното от молителя твърдение, че с постановеното по настоящото дело решение е осъден повторно да заплати разноски за първоинстанционното производство в размер на 1140,77 лева и разноски за въззивното производство в размер на 231,56 лева. Видно от постановеното по реда на чл.248 ГПК определение, въззивният съд, съобразявайки променения с решението му изход на спора – частичното отхвърляне на предявения против ответника К. Б. иск, е разпределил отговорността за разноски за първоинстанционното и за въззивното производство, като е редуцирал отговорността на този ответник за разноски и е възложил в тежест само на ответника К. Г. разноски за първоинстанционното производство в размер на 1140,77 лева и разноски за въззивното производство в размер на 231,56 лева. С решението, чието изменение се иска, настоящият състав, като е отменил частично въззивното решение за частично отхвърляне на предявения против ответника К. Б. иск и е уважил иска и в тази част, го е осъдил да заплати на ответника и разноските съобразно изхода на спора пред касационната инстанция - разноски за първоинстанционното производство в размер на 1140,77 лева и разноски за въззивното производство в размер на 231,56 лева, които въззивният съд е приел за дължими единствено от ответника К. Г.. Касаторът – ответник К. Г. не е направил искане по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по настоящото дело решение в частта за разноските, поради което доводите в становището му не следва да се обсъждат. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение