Решение № 5861 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1473/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ/, чрез гл. юрк. Е. Хичовски като процесуален представител, против решение № 40689 от 04.12.2025 г. постановено по адм. дело № 8235/2025 г. по описа на Административен съд - София град. Релевирани са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се решаващият извод на първостепенния съд за процесуални нарушения, допуснати от административния орган с твърдения, че същият е извършил цялостна преценка на обстоятелствата, относими към исканата от чужденеца А. С. С. международна закрила, въз основа на събраните по преписката доказателства и в съответствие с практиката на СЕС, с която преценка са мотивирани правните изводи в оспорения административен акт, който се счита за законосъобразен. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за произнасяне по съществото на спора за отхвърляне на предявената жалба. Ответникът - А. С. С., гражданин на Република Беларус, лично и чрез процесуалния си представител адвокат Д. Любенова, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита оспореното решение за правилно. Претендира присъждане на разноски. С отговора на касационната жалба и с отделна молба, пълномощникът на ответника предявява искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) за тълкуване на разпоредби на Правото на Европейския съюз /ПЕС/, относими към: оценката на риска от преследване, семейната връзка при международна закрила, еднополовия брак и понятието „член на семейство“; значението на предоставения бежански статут на съпруга и отказа да се признае семейната връзка, като са формулирани следните въпроси: 1. „Предвид членове 2, 4 и 10 от Директива 2011/95/ЕС и практиката на СЕС по съединени дело С-148/13, С-149/13 и С-150/13, следва ли посочените разпоредби да се тълкуват в смисъл, че при индивидуалната оценка на молба за международна закрила, компетентните органи и националните съдилища са длъжни да извършват цялостна преценка както на фактите от миналото на молителя, така и на риска от бъдещо преследване, включително като вземат предвид сексуалната ориентация и половата идентичност на молителя като характеристики на принадлежност към определена социална група, както и общото положение и действащото законодателство в държавата по произход.“; 2. „Следва ли член 2, буква „й“, член 4 и член 23 от Директива 2011/95/ЕС, разглеждани във връзка с член 7 и член 21 от Хартата на основните права на ЕС и практиката на СЕС по дело С-652/16, да се тълкуват в смисъл, че при индивидуалната оценка на молба за международна закрила, държавите членки са длъжни да вземат предвид заплахите от преследване, които засягат съпруга на молителя, включително когато този съпруг вече е получил статут на бежанец в същата държава членка.“; 3. „Следва ли член 2, буква „й“ и член 23 от Директива 2011/95/ЕС, разглеждани във връзка с член 7 и член 21 от Хартата на основните права на ЕС, както и с практиката на СЕС по дела С-673/16 и С-490/20, да се тълкуват в смисъл, че понятието „член на семейство“ може да включва и лице от същия пол, което е сключило валиден граждански брак с молителя в друга държава, независимо от това дали законодателството на приемащата държава членка предвижда възможност за сключване или признаване на еднополови бракове.“; 4. „Следва ли член 23 от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че когато един от съпрузите вече е получил статут на бежанец в държава членка, компетентните органи са длъжни да вземат предвид тази семейна връзка при разглеждане на молбата за международна закрила на другия съпруг, включително при оценката на риска от преследване поради семейната връзка.“; 5. „Следва ли член 4 от Директива 2011/95/ЕС и член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС да се тълкуват в смисъл, че национален административен орган или съд не може да откаже да вземе предвид представено удостоверение [заличен текст], когато този брак е валидно сключен в друга държава, единствено на основания, че националното право на приемащата държава не признава [заличен текст].“ Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и с резултат, различен от претендирания от касационния жалбоподател, а с оглед произнасянето по настоящото дело със съдебен акт по чл.222, ал.2 АПК, включително предвид констатацията за отсъствие на относими доказателства, не се следва преценка по предявеното от ответника искане за отравяне на преюдициално запитване. Съображенията са следните: С обжалваното решение, е отменено като незаконосъобразно решение № 4178/21.07.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. С. С., гражданин на Република Беларус, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. За да постанови горния резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в писмена форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила по см. на чл.146, т.3 АПК, допуснати от органа при постановяването му. След както е възпроизвел фактическите констатации за бежанската история на чужденеца и правните изводи за отсъствие на основанията по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, изложени в оспорения административен акт, както и съдържанието на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, и на решенията на СЕС по дело С-673/16, по дело С-713/23, по дело С-652/16 и по съединени дела С-199/12 и С-201/12, съдът е обосновал изводи, че при разглеждането на молбата за международна закрила на чужденеца А. С. С., органът не е неизпълнил задължителните указания в решение № 5561/18.02.2025 г. по адм. дело № 11232/2024 г. на Административен съд – София град /АССГ/, а именно: при произнасянето си да се съобрази с цитираната практика на СЕС, с което е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо основание за отмяна на акта и връщане на преписката за ново произнасяне по молбата за закрила, при което следва да се преценят новите обстоятелства - [заличен текст] на молителя и релевантните факти, свързани с личното му положение и това на [заличен текст], в контекста на съдебните решения по посочените дела. В оспореното решение липсват самостоятелен анализ на доказателства, фактически и правни изводи на решаващия съд. Така постановеното решение е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.209, т.3, предл. второ АПК. Необосновани от съдържанието на оспорения административен акт са съображенията на първостепенния съд, че органът не е изпълнил задължителните указания на АССГ в решение № 5561/18.02.2025 г. по адм. дело № 11232/2024 г. Същото е постановено по жалба на А. С. С. срещу решение № 31-ОК/28.10.2024 г. на интервюиращ орган, с което не е допусната последваща молба с рег. № УП 22002 от 10.10.2024 г. на чужденеца до производство за предоставяне на международна закрила на осн. чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ. Видно е, че за да отмени оспореното решение, съдът е приел наличие на нови обстоятелства по см. на чл.13, ал.2 ЗУБ, настъпили след отказа за предоставяне на международна закрила с решение № 15715/26.10.2023 г. на председателя на ДАБ, влязло в сила след като оспорването му е отхвърлено с решения на АССГ и ВАС, а именно: нови факти във връзка с личното положение на молителя /участие в демонстрации, даване на интервюта и др. в България след 2024 г., и получения бежански статут от [заличен текст]/, както и във връзка с актуалната ситуация в страната му по произход. С цитирания съдебен акт, преписката е върната за разглеждане на молбата на чужденеца за предоставяне на международна закрила по общия ред като са дадени указания, при произнасянето си органът да прецени новите обстоятелства съобразно относимата практика на СЕС и конкретно решение по дело № С-673/16 относно тълкуването на понятието „съпруг/съпруга“ по смисъла на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент. С оглед на изложеното и на проверка на процесното решение № 4178/21.07.2025 г., настоящият касационен състав счита, че председателят на ДАБ е изпълнил указанията на съда, а изводите на административния съд в обратен смисъл са неправилни. Органът е извършил обстойна преценка на новите обстоятелства от значение за личното положение на молителя и ситуацията в държавата му по произход, установени от събраните по преписката доказателства, като е формирал становище, че е недоказано преследване спрямо чужденеца и реална опасност той да бъде обект на тежки посегателства, както изискват разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Налице е анализ и на практиката на СЕС, вкл. на решение по дело № С-673/16, във връзка с доводите за получен бежански статут от съпруга на молителя. Действително, в резултат на преценката, органът е отрекъл относимостта на решението на СЕС към казуса, т.е. формирал е собствени правни изводи, които обаче касаят приложението на материалния закон и не съставляват неизпълнение на указанията на съда, респ. съществено нарушение на административопроизводствените правила. Видно е, че с решение № 5561/18.02.2025 г. по адм. дело № 11232/2024 г., АССГ е задължил органа да съобрази цитираната съдебна практика при произнасянето си по молбата за закрила, но преценката за приложението й, е такава по съществото на спора и е предоставена на административния орган, който в случая е постановил оспорения отказ. От изложеното следва, че административното производство е проведено надлежно и при издаване на обжалвания административен акт са изпълнени дадените от съда указания, поради което не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както неправилно е приел първостепенния съд. От друга страна, както се посочи по-горе, при преценка на оспореното съдебно решение, настоящият касационен състав установи наличие на отменителното основание по чл.209, т.3, предл. второ АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Последното се свързва с изискванията към мотивите на съдебните актове, които в случая са съществено нарушени. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат отразени обстоятелствата, които съдът приема за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение; да посочи на кои от доказателствата основава приетите за установени факти и след квалифицирането им, да направи съответните правни изводи като отговори на съществените въпроси, поставени за решаване по делото. В случая, мотивите на съда се изчерпват с възпроизвеждане на фактическите констатации и правните изводи на органа, обективирани в съдържанието на обжалвания административен акт; на относимите правни норми на чл.8 и чл.9 от ЗУБ и на решенията на СЕС по дело С-673/16, по дело С-713/23, по дело С-652/16 и по съединени дела С-199/12 и С-201/12. Вместо да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, съдът се е задоволил да посочи бежанската история на чужденеца и доказателствата, които я установяват, така както са приети от председателя на ДАБ, независимо, че в съдебното производство страните са представили и документи, които не са част от административната преписка. Видно е, че молителят е приложил данни, относими към личната му история - за [заличен текст] с оглед [заличен текст] с оглед отношението му към управляващия режим в Беларус. Налице са и становища на неформални организации /т. нареч. Посолства на народа на Беларус и към офиса на опозиционния лидер С. Т./, представени от чужденеца, както и справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ за ситуацията в Беларус, актуална към 08.10.2025 г., за политическата среда, гражданските права и отношението към [заличен текст] в Беларус, представена от органа. Анализ на представените документи е бил дължим от съда на основание чл.142, ал.2 АПК, но отсъства в съдебното решение, в което няма фактически констатации и формирани изводи дали е налице преследване спрямо молителя и реална опасност той да бъде обект на тежки посегателства, както изискват разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Липсва преценка на доказателствата в контекста на предпоставките, относими към молбата за предоставяне на международна закрила на А. С. С., необходимостта от която се обоснована с твърдения за [заличен текст] и политическите му убеждения за неприемане на режима в Беларус и подкрепа на лицата, преследвани от този режим. Констатации за конкретни факти във връзка с посочените от молителя основания за търсения статут, както и за това дали се подкрепят от събрания към преписката и по делото доказателствен материал, не се съдържат в оспореното съдебно решение. Тълкуването на нормативните разпоредби на ПЕС, съдържащо се в практиката на СЕС, макар да е възпроизведено коректно в обжалваното решение, не е обосновано с доводи за относимост и връзка с обстоятелствата по случая, които да сочат на изводи за приложимост. С оглед на горното, настоящата съдебна инстанция намира, че мотивите на съда не съответстват на изискванията на чл.172а, ал.2 АПК. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт, който подлежи на отмяна. Извън горните пороци, отменителното основание по чл.209, т.3, предл. второ АПК е следствие и от нарушение, допуснато от първостепенния съд във връзка със задължението му по чл.171, ал.5 АПК да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В случая, молбата за закрила на чужденеца се основава включително на твърденията му за [заличен текст] А. Б. и за получен от последния статут с решение на ДАБ, но доказателства в тази връзка не са приложени по делото и съдът не е дал указания да бъдат представени, което не му е попречило да обсъжда относимата за такива хипотези практика на СЕС. Изложените констатации за празноти в доказателствения материал установяват процесуално нарушение при постановяване на обжалвания съдебен акт, който следва да се отмени и на осн. чл.222, ал.2 АПК делото да са върне за ново разглеждане. Описаните доказателства следва да се съберат и след преценката им, наред с останалите доказателства, да се провери законосъобразността на процесното решение на председателя на ДАБ, включително в контекста на тълкуването на понятието „съпруг/съпруга“ по смисъла на Директива 2004/38/ЕО в решение по дело С-673/16 на СЕС и относимостта му в производствата за предоставяне на международна закрила. От друга страна, преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, съответно би ги лишило от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на административния акт. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, довели до непълнота на доказателствения материал относно наличието на еднополов брак, сключен от молителя и относно статута на съпруга му, препятстват и проверката за основателност на предявеното искане за отправяне на преюдицилано запитване, тъй като формулираните в него въпроси предполагат безспорно установяване на горните обстоятелства. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София град, при което съдът следва да събере относимите доказателства, да изложи мотиви по всички правнорелевантни факти и конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт, включително съобразявайки тълкуването на приложимите за казуса общностноправни норми в практиката на СЕС в контекста на разпоредбите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Предвид изхода по спора, на страните не се възлагат разноски за настоящото производство, а въпросът за разноските следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,