Определение № 4560 от 11.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2868/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 3742/29.02.2024 г., подадена от името на Г. Г. Б. чрез пълномощниците му адв. Х. Т. и адв.С. Н. срещу определение № 503/06.02.2024 г. по гр. дело № 208/2024 г. по описа на ВКС, I г.о., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 495750/26.09.2018 г., постановено по гр.дело № 32110/12 г. по описа на СРС поради липса на правен интерес. В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалвания акт като се твърди, че интерес от обжалването съществува и той се изразява в необходимостта от обезпечаване правото на участие в процеса на наследник на починала страна в хода на производството. Иска се отмяна на обжалвания акт и допускане на молбата за отмяна до разглеждане по същество. В постъпили писмени отговори от „Адиум“ ЕООД, П. М., Е. Б., Б. М. и Н. К. се изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна срещу преграждащо по своята същност определение и е допустима. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Подадената молба за отмяна се основава на твърдения за нарушено право на участие в производството. Молителят твърди, че е наследник на своя баща Г. К. Б., починал на 29.04.2017 г. Последният бил ответник по гр. д. № 32110/2012 г. на СРС, 43 състав. Молителят поддържа, че тъй като делото е водено срещу починало лице и съдебното решение е било постановено по отношение на страна, изгубила правосубектността си, без да се конституира наследника й, е допуснато процесуално нарушение, довело до лишаване на последния от възможност да участва в делото и да защити правата си. За воденото исково производство под горния номер, по което е било постановено атакуваното с молбата за отмяна решение, молителят научил в началото на месец март 2023 г. Съгласно чл.305, ал.1, т.5 ГПК тримесечният срок, в който молбата за отмяна следва да се подаде в този случай, започва да тече от узнаване на решението. Към молбата си молителят е приложил копие от Покана за доброволно изпълнение № 6306 от 25.08.2022 г., изпратена до него, в която му е съобщено, че като наследник на починалия Г. К. Б. е конституиран като длъжник по посоченото изпълнително дело; уведомен е, че с издаден по гр.д. № 32110/2012 г. на СРС изпълнителен лист е осъден да заплати на Н. К. разноски в посочен размер. Към поканата е било приложено копие от изпълнителния лист, в който е посочено, че същият е издаден въз основа на решение № 495750 от 26.09.2018 г.по гр.д. № 32110/2012 г. на Софийския районен съд. Видно от служебно изискания препис от посочената покана до Г. Г. Б., същата е връчена на адреса, на който той е регистриран, и е получена на 31.08.2022 г. от М. Б., брат на адресата, със задължение да предаде поканата. Следва да се приеме, че с получаване на приложения към поканата за доброволно изпълнение изпълнителен лист молителят е узнал за постановеното решение, отмяна на което е поискал с молбата от 17.03.2023 г. Следователно тримесечният срок по чл.305, ал.5 ГПК е започнал да тече от 31.08.2022 г. и е изтекъл на 30 ноември 2022 г. Молбата за отмяна от 17.03.2023 г. е подадена след изтичане на преклузивния срок, затова не е подлежала на разглеждане. Правилно същата е оставена без разглеждане от състава на ВКС, Първо гражданско отделение. Молителят твърди, че отсъствал от страната и се завърнал в началото на 2023 г.; че брат му М. Б. не го е уведомил за воденото дело. Последният живее на адреса и се явява лице по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК, поради което получаването от него на поканата за доброволно изпълнение и изпълнителния лист представлява редовно връчване на книжата на Г. К. Б.. С прилагане на презумпцията на чл. 46, ал. 4 ГПК получаването на съобщението от М. Б. се смята, че връчването е извършено на адресата. В случай на отсъствие или невъзможност за своевременно узнаване на връчването молителят е следвало да иска възстановяване на пропуснатия срок за подаване на молбата за отмяна. В обобщение, просрочената молба е била недопустима и правилно е оставена без разглеждане от състава на ВКС. При тези мотиви съдът: