Определение № 1019 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 744/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Дрим- 2020“ ЕООД, гр. Хасково, представлявано от управителя Р. Г., против определение № 8654 от 19.12.2025 г. по адм. дело № 1910/2025 г. на Административен съд - Хасково, в частта, с която е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на заповед № УТ- 560/25.11.2025 г. на кмета на община Хасково. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като от предварителното изпълнение на административния акт за дружеството ще настъпят значителни имуществени вреди и други неблагоприятни последици. Моли определението в обжалваната част да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който да се постанови спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Ответникът – кмет на община Хасково не изразява становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Производството пред Административен съд – Хасково е образувано по жалба на частния жалбоподател против заповед № УТ- 560/25.11.2025 г. на кмета на община Хасково, издадена на основание чл. 57а ЗУТ, с която на „Дрим-2020“ ЕООД е наредено да премахне незаконно поставен преместваем обект павилион, собственост на дружеството, разположен в ПИ с идентификатор 77195.707.143 по КККР на гр. Хасково, собственост на трето лице. С жалбата оспорващият подава и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, позовавайки се на значителни и труднопоправими вреди, свързани с финансови загуби, като разходи по премахване на обекта и такива за наемане на ново помещение и затруднения в стопанската дейност. Съобразявайки изложеното в искането, административният съд приема, че липсват доказателства за значителни и трудно поправими вреди и не са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на акта, поради което с определението, предмет на оспорване в тази част отхвърля искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. При тези факти Върховният административен съд, състав на второ отделение, стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд правилно приема, че не са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. В случая предварителното изпълнение се основава на изричната разпоредба на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ, според която жалбата не спира изпълнението на заповедите по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ. Следователно законът въвежда презумпция за наличие на една или повече от предвидените от чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки за предварително изпълнение на акта. В тази хипотеза изпълнението може да бъде спряно, ако оспорващият докаже, че предварителното изпълнение може да му причини значителни или трудно поправими вреди и то само при наличие на нови обстоятелства (чл. 166, ал. 2 АПК). В конкретния случай административният съд правилно приема, че изброените по – горе условия за спиране на допуснатото предварително изпълнение не са осъществени. Законосъобразно е преценено, че липсват доказателства за значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, противопоставими на обществения интерес, който законът охранява. Посочените от оспорващото дружество значителни имуществени вреди са хипотетични, не са следствие от предварителното изпълнение на заповедта и за тях не са ангажирани доказателства. Обратно на изложените от частния жалбоподател съображения, предварителното изпълнение на заповедта не се отразява неблагоприятно на търговската дейност на дружеството и на договора за наем, сключен със собственика на ПИ с идентификатор 77195.707.143 по КККР на гр. Хасково, за заведение за обществено хранене- закусвалня и кетъринг, представляващо сграда с идентификатор 77195.707.143.1 по КККР на гр. Хасково, тъй като стопанската дейност на дружеството не е обусловена от наличието на складово помещение, разположено извън сградата на търговския обект. Доводът, че предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до освобождаване на работници също е неоснователен, тъй като предназначението на преместваемия обект не предполага назначаване на персонал. Освен всичко изложено вероятните финансови загуби и затрудненията в стопанската дейност на дружеството, не представляват значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, тъй като могат да бъдат репарирани чрез съответно обезщетение, а разходите, свързани с премахване на обекта, са последица от изпълнение на разпоредените със заповедта задължения за адресата. По тези съображения настоящата инстанция приема, че предпоставките на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК не са установени и определението на административния съд в този смисъл е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,