Определение № 829 от 17.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 732/2011 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от И. Б. А. и В. С. А.-двамата от [населено място],чрез проце-суалния представител - адвокат Т. против въззивно определение № 321 от 26.10.2010г. по в.ч.гр.д.№ 724 по описа за 2010г. на Пернишки окръжен съд в частта,с която е потвърдено определение № 3107 от 31.05.2010г. по гр.д.№ 5243/2009г.на Пернишки районен съд,като е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на н.а.№ 60 от 23.12.99г. С определение № 101 от 8.02.12г. ВКС е спрял производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.7 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение № 3/12г. от ОСГК на ВКС.Със същото определение съдът е допуснал до разглеждане по същество подадената частната жалба. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, на основание чл.230 от ГПК,пред вид постановяване на съдебния акт заради което е спряно производството по настоящето дело,намира,че същото следва да бъде възобновено.Съгласно нормата на чл.230 ал.3 от ГПК, след възобновяването, производството започва от онова действие,при което делото е било спряно. В случая,тъй като касационното обжалване е допуснато,съдът следва да се произнесе по основателността на жалбата. Фактите са следните: Пред районния съд – двама ищци са предявени два иска-единият с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД /за нищожност на сделката за продажба по н.а.№ 60 от 23.12.99г. поради липса на съгласие/ и другият-по чл.537 ал.2 от ГПК срещу първата ответница за отмяна на издадения нотариален акт.Като евентуален срещу останалите четирима ответници е предявен иск за нищожност на същия договор поради противоречие със закона.Районният съд е прекратил изцяло производството по делото с мотив,че ищците не са изпълнили в срок дадени им указания. В. съд е отменил определението на районния съд в частта досежно иска с правно основание чл.26 от ЗЗД, но е потвърдил същото в прекратителната му част досежно иска с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК с мотива,че подобен иск е допустим само за констативните нотариални актове,удостоверяващи право на собственост върху недвижим имот, но не и за конститутивните за сделки,с които се прехвърля,изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.Съдът е посочил,че относно последните страната разполага с други средства за защита. Настоящата частна жалба е срещу въззивното определение,в частта му касаеща потвърждаването на прекратителното определение на районния съд досежно иска с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК. С оглед постановеното ТР №3/12г.по т.д.3/12г.на ОСГК на ВКС,съгласно което – на отмяна по реда на чл.537 ал.2 от ГПК подлежат само констативните нотариални актове,с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, постановеният от въззивния съд акт е правилен.Предявеният иск за отмяна по реда на чл.537 ал.2 от ГПК на нотариален акт,удостоверяващ извършването на сделка за прехвърляне на право на собственост е недопустим и правилно производството по него е било прекратено. Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение