Определение № 696 от 16.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3792/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр. второ вр. с предл. първо вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по подадена от Е. Г. С., В. С. В. и Г. К. К. / първите двама, като членове на Централен съвет на „ Н. „, а последният като член на Централната контролно-ревизионна комисия на същата политическа партия / частна жалба против определение № 243 / 18.09.2013 год. по т.д.№ 3242 / 2013 год. на ВКС, първо търговско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същите лица молба за отмяна на Решение № 103 / 06.07.2012 год. по т.д.№ 472 / 2012 год. на ВКС, ІІ т.о. .Със същото, на основание чл. 17 от ЗПП вр. с чл. 602 ГПК, е отменено постановеното отхвърлително решение на СГС по ф.д.№ 11650 / 2002 год. и е постановено да се впишат в регистъра на политическите партии при СГС, по партидата на П. п. „ Н. „, промени в подлежащи на вписване обстоятелства / седалище и адрес на управление, устава, нови състави на Централен съвет, Ц. контролно –ревизионна комисия и Изпълнителен комитет на Централния съвет, представителство на партията /. Жалбоподателите оспорват правилността на атакуваното определение, считайки недопустимо стеснително тълкуване на чл.303 ал.1 ГПК, в който като предмет на отмяната се сочат „ влезли в сила решения „, изключвайки от обхвата й постановените в охранителни производства такива. Считат неприложима създадената при действието на ГПК отм. съдебна практика по предметния обхват на отмяната като извънреден способ за контрол. Излагат съображения, че с препятстването й за постановените в охранителното регистърно производство решения, се засягат значими граждански интереси, чрез саниране на противозаконни действия. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК,от легитимирани да обжалват лица и е насочена срещу подлежащ на обжалване, като преграждащ развитието на инициирано производство по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, съдебен акт. Частната жалба е неоснователна. Изложените от състава на първо търговско отделение на ВКС съображения, следва да бъдат споделени. Решенията постановени в охранителното регистърно производство, макар да се ползват със стабилитет, нямат сила на пресъдено нещо, тъй като предвид едностранния, несъстезателен характер на производството, по силата на самото решение не се навлиза в чужда правна сфера, а единствено възникват за заявителя предвидени от закона правни последици / при конститутивно действие на вписването / и се оповестяват относими към статута на субектите / при декларативен ефект на вписването / обстоятелства. Не се касае и за съдебен акт, който поради дадено със същия разрешение на материалноправен спор, е приравнен по правни последици на влязло в сила съдебно решение, за който няма предвиден друг ред за защита, в който случай и съгласно ППВС № 2 / 1977 год. отмяната е приложима. За третите лица, извън заявителя - страна в регистърното производство, засегнати от вписването, е предвиден реда за защита в чл. 536 ал.2 ГПК и чл.537 ал.2 вр. с чл.604 ГПК. Спецификата на регистърното производство сама по себе си изключва процесуалната легитимация на настоящите молители / различни от заявителя - „Н. „ /, като страна в производството по исканото за отмяна решение, обуславящо за процесуалната им легитимация и по настоящата молба за отмяна, а хипотезата на чл.304 ГПК формално не се и твърди. С оглед гореизложеното и на основание чл.307 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, първо търговско отделение