Определение № 3872 от 30.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2822/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Р. С., лично и като законен представител на С.-Р. Н. С., срещу определение № 4117/28.02.2025 г. по гр. д. № 1903/2025 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 3575/22.01.2025 г. по гр. д. № 73496/2024 г. на Софийски районен съд, с което е върната на основание §1а ЗР Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), вр. с чл.130 ГПК, молба по чл. 9 ЗЗДН като недопустима. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Твърди се, че нито първоинстанционният съд, нито въззивният съд са възприели правилно фактическата обстановка, изложението, петитума и доказателствата, посочени в подадената молба по чл. 9 ЗЗДН и молбата-уточнение към нея като по този начин са формирали погрешно вътрешно убеждение, че подадената молба е във връзка с неизпълнение на съдебен акт за упражняване на родителски права и режим на лични контакти. Ответникът по частната касационна жалба Н. С. С. подава отговор в законоустановения срок, в който застъпва становище за нейната недопустимост. Претендира сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски. Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, но срещу неподлежащо на касационно обжалване, окончателно, определение на въззивния съд, поради което тя е недопустима. Съдебното производство е образувано по молба на К. Р. С., действаща лично и като законен представител на С.-Р. Н. С., с искане за постановяване на мерки по ЗЗДН срещу Н. С. С., за себе си и за детето С.. С определение № 3575/22.01.2025г. по гр. д. № 73496/2024 г. на Софийски районен съд същата е върната, тъй като е прието, че посочените в нея обстоятелства не съдържат признаците на акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Това определение е потвърдено с обжалваното определение № 4117/28.02.2025 г. по гр. д. № 1903/2025 г. на Софийски градски съд. Настоящият съдебен състав намира, че постановеното от въззивния съд определение е окончателно и е влязло в сила към момента на постановяването му. От разпоредбата на чл. 17, ал. 6 ЗЗДН следва, че производството по реда на ЗЗДН, което е проява на спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения, е двуинстанционно. Подаденото искане за защита се разглежда от районния съд като първа инстанция, а решението му подлежи на обжалване пред съответния окръжен съд, който се произнася с окончателен съдебен акт. След като решението по дело, постановено по реда на този закон, не подлежи на касационно обжалване пред ВКС, не подлежат на касационен контрол и определенията по него съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК. От изложеното следва, че подадената частна касационна жалба като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Съобразно изхода на настоящото дело и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 500 лв., съставляваща хонорар за един адвокат в частното касационно производство. На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение