Определение от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4521/2026 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. Х. М., чрез адв. А. Марков, срещу определение № 9159 от 08.03.2026 г. постановено по адм. дело № 12805/2025 г. по описа на Административен съд София – град, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на А. Х. М. от гр. София, срещу Уведомително писмо с изх. №2202/31.10.2025г. на директора на Областната дирекция по безопасност на храните – гр. Ловеч при Българската агенция по безопасност на храните към Министерството на земеделието и храните и производството по делото е прекратено. В частната жалба са изложени доводи, че нередовностите в жалбата са били отстранени и държавната такса е била заплатена своевременно след установяване на невнасянето й, на 04.03.2026 г., а платежното нареждане, установяващо заплащането на държавната такса, поради техническа неизправност на електронната система, е отразено на 09.03.2026г. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна не представя становище по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна с правен интерес, но при наличието на процесуални пречки за разглеждането й по същество. За да постанови обжалваното определение Административен съд София – град е приел, че с Определение №1118/10.01.2026г., на жалбоподателя са дадени указания за отстраняване на нередовностите на жалбата, като внесе по сметка на АССГ държавна такса в размер на 10 лева и представи по делото оригинал на платежния документ. Определението на съда било редовно връчено на жалбоподателя на 14.01.2026г. по реда на чл.51, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), на посочения в жалбата съдебен адрес, но до 08.03.2026г. нередовностите на жалбата не са отстранени, като срокът за това е изтекъл на 21 януари 2026г. - сряда, присъствен ден. В допълнение съдът приел, че нередовностите на са отстранени и след като на 26.02.2026г. адв. Марков е бил лично уведомен по телефона от съдебен служител, че разпореждането на съда по т.ІІІ от Определение №1118/10.01.2026г. не е било изпълнено. От представеното по делото платежно нареждане се установява, че дължимата държавна такса е реално заплатена след изтичане на 7-дневния срок, даден с Определение № 1118/10.01.2026 г. Именно по въпроса дали при тези обстоятелства следва да се приеме, че нередовността на жалбата е отстранена, е налице противоречива съдебна практика на Върховния административен съд. Според част от съдебните състави заплащането на държавната такса извън указания от съда 7-дневен срок следва да се счита за отстранена нередовност в жалбата, с позоваване на нормата на чл.77 от ГПК, даваща основание за заплащане на държавна такса дори в края на съдебния процес, като срокът за внасяне на държавната такса не се определя като преклузивен, доколкото е допустимо продължаването му, а заплащането на държавна такса не е определящо за възникване на правото на жалба. Според други съдебни състави, застъпващи противоположна позиция, неспазването на 7-дневния срок за изпълнение на указанията на съда за внасяне на държавна такса и за представяне на документ в съд в същия срок е основание за оставяне на жалбата без разглеждане, доколкото срока е законово определен и преклузивен, като дори фактическото внасяне на таксата, без представяне на документ за плащането й в срока, не означава отстраняване на нередовностите в жалбата. Във връзка с гореизложеното, по искане на изпълняващия функциите председател на Върховния административен съд, е образувано тълкувателно дело № 2/2025 г. за приемане на тълкувателно решение по въпроса „Отстранена ли е нередовността на жалбата, ако дължимата държавна такса е заплатена в указания от съда законоустановен в АПК срок, но платежният документ е представен извън този срок?“ по което до момента няма постановено решение. Поставеният въпрос има пряко отношение към правилното тълкуване на приложимата за спора по административно дело № 4521/2026 г. правна норма, поради което производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 154а, ал. 1, т. 7 от АПК до разрешаването му от Общото събрание на първа и втора колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2/2025 г. Мотивиран така, Върховният административен съд, пето отделение,