Определение № 5389 от 30.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4412/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. във връзка с чл. 60,ал.8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Хексал А.Г.“ Германия, подадена чрез пълномощника адвокат А. Цветкова срещу определение № 3430 от 01.04.2024г. по адм. дело № 3267/2024 г. на Административен съд – София- град. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на определението с твърдението, че с принудителното изпълнение на решение № НСР-33974/21.03.2024г. ще се засегнат значително икономическите интереси на дружеството,тъй като това ще доведе автоматично до увеличение на разходите на НЗОК с над 50%,а при липсата на предвиден бюджет на НЗОК за поемането на този нов вид разходи,то икономическата тежест ще бъде възложена на дружествата вносители на лекарствени продукти и в частност на касатора. Претендира липсата на мотиви в оспореното разпореждане за допускане на предварително изпълнение,като обосновава извод за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Иска се отмяната на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се спре предварителното изпълнение на решението на НСЦРЛП. Ответникът- Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти чрез юрисконсулт А. Киркова, в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното пред Административен съд – София-град разпореждане е допуснато предварително изпълнение на Решение № НСР-33974/21.03.2024 г. на НСЦРЛП, с което на основание чл. 37, ал. 3 вр. чл. 32, ал. 2 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствени продукти, Националният съвет е допуснал промяна в приложение № 1 „Лекарствени продукти, предназначени за лечение на заболявания, които се заплащат по реда на Закона за здравното осигуряване“ на позитивния лекарствен списък за определени лекарствените продукти с притежател на разрешение за употреба „Хексал АГ“, Германия, като е повишено нивото на тяхното заплащане от НЗОК на 100 %. В мотивите на решението е посочено, че е постъпило съответното предложение от НЗОК, като посочената група лекарствени продукти са предназначени за лечение на сърдечно-съдовата система и представляват базова терапия на социално значима група заболявания – сърдечно-съдови заболявания, които са водеща причина за смъртност в България. За 2023 г. броят пациенти, получили терапия с тези лекарствени продукти е около 650 хиляди здравно-осигурени лица средно месечно. Като мотив за допускане предварителното изпълнение на решението е посочена разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК, с цел защита особено важни обществени интереси. Административният съд е разгледал възраженията на дружеството жалбоподател и е отхвърлил жалбата като е приел, че разпореждането е мотивирано и от неговото действие няма да настъпи значителна или трудно поправима вреда сравнима с обществения интерес. Определението е правилно. Съгласно чл. 60, ал. 1 АПК, административният акт съдържа и разпореждане за предварителното му изпълнение, когато се налага да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, респективно при наличие на опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението може да настъпи значителна или трудно поправима вреда. В настоящия случай издаденото разпореждане е обосновано с нуждата от защита на обществения интерес с цел да бъдат защитени животът и здравето на пациентите,като с допуснатото повишаване нивото на заплащане на 100% на посочените лекарствени продукти се цели намаляване на финансовата тежест за тях. Това е от съществено значение за повишаване достъпността до лекарствена терапия и повишаване качеството на живот. Правилно Административен съд – София град е приел, че в случая е надделяващ общественият интерес, изразяващ се в необходимостта от неотложна защита на живота и здравето на широк кръг лица, в сравнение с икономическите интереси на дружеството - касатор. От друга страна, сочените от последното вреди са евентуални, бъдещи, т.е настъпването им е несигурно събитие, а и не са конкретизирани по характер, вид и размер, още по-малко са установими и доказуеми. Защитата на ценности като здравето и животът на гражданите е в такава непосредствена причинна зависимост от момента на изпълнение на административния акт, че по-късното му изпълнение може да причини значителни неблагоприятни последици за лечението на лицата от сърдечно съдови заболявания,а също така и от достъпност на самото лечение. Освен това преценката на законодателя при допускане на предварителното изпълнение се основа на защитата на правата на потребителите, които след постановяване на решението ще ползват лекарствените продукти на по-ниска цена. Този важен обществен интерес несъмнено се ползва с приоритет пред възможното засягане на търговската дейност на жалбоподателя,включително и с оглед на евентуално забавяне в изплащането на дължимите суми от страна на НЗОК. Анализът на данните от административната преписка, съотнесени към приложимите норми, сочи, че установените в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК предпоставки в конкретния случай са изпълнени. В този ред на мисли неоснователно се явява и оплакването на касатора за липсата на мотиви в оспореното пред първоинстанциония съд разпореждане. В производството по чл. 60, ал. 4 АПК, решаващият съд вярно е изяснил и ценил предпоставките, касаещи допуснатото предварително изпълнение. Аргументите на жалбоподателя, свързани с въпроси по съществото на спора (в т. ч. изложените оплаквания относно фактическите констатации), касаят спора за законосъобразността на акта по същество и са неотносими при преценка законосъобразността на оспорения съдебен акт, доколкото не обуславят различна оценка на основанията за предварително изпълнение. Предвид изложеното обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски. „Хенкел А.Г.“ Германия следва да заплати на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2, предл.1-во във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,