Определение № 132 от 06.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3141/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 50545/28.07.2020 г. на И. И. М. и И. Г. М., чрез адвокат М. К., за отмяна на влязлото в сила решение № 447 от 10.04.2019 г. по гр. д. № 2806/2018 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 2876/18.06.2018 г. по гр. д. № 6607/2017 г. на Районен съд - Варна, поправено с решение № 4905/30.11.2018 г., с което е уважен предявен от В. С. С. и Л. С. С. срещу И. И. М. и И. Г. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС, като е признато за установено, че В. С. С. и Л. С. С. са собственици на следния недвижим имот: реална част от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], селищно образувание „С.“, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], целият с площ (по КК) от 607 кв. м, при граници на имота: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ****, *** и ***, с площ на реалната част от 104 кв. м, означена в оранжев цвят на скицата на л. 134 от делото на PC - Варна, която приподписана от съда е неразделна част от решението, при граници на реалната част: от север - ПИ * (стар *), от юг - ПИ * (стар *), от запад - останалата част от ПИ с идентификатор ***, от изток - ПИ с идентификатор ***, на основание договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 159, том I, peг. № 1104, дело № 94/2003 г. на нотариус М. Т., и И. И. М. и И. Г. М. са осъдени да предадат на В. С. С. и Л. С. С. владението върху гореописаната реална част. И. М. и И. М. сочат като правни основания на молбата си: чл. 4, ал. 1,чл. 41, ал. 1, чл. 117, ал. 1, чл. 120, ал. 2 КРБ, чл. 6, т. 1 ЕКЗПЧОС, Решение на ЕСПЧ от 12.02.2004 г. по Дело Перез срещу Франция, Решение на ЕСПЧ от 30.09.2004 г. по Дело Матева срещу България, чл. 13 ЕКЗПЧОС, във вр. чл. 1 от Протокол Първи на Конвенцията, Решение от 21.02.1975 г. на ЕСПЧ по Дело Голдър срещу Обединеното кралство, чл. 1, чл. 47 ХОПЕС (обн. в Официален вестник на ЕС, С303/1 на 14.12.2007 г.), чл. 14 МПГПП, чл. 4,&3, ал. 2 ДЕС - Решение на СЕС, Дело Andrea Francovich v. Italian State (C-6/90 и C-9/90), чл. 296, т.3, чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 4, чл. 305, ал. 1, т. 1, т. 2 ГПК, Решение № 3 от 26.04.2020 г. на КС по к. д. № 5/2019 г., Решение № 4 от 12.05.2020 г. на КС по к. д. № 9/2019 г. Молителите се позовават, на първо място, на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като излагат, че в края на м. май 2020 г. успели да издирят и да се снабдят с нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на имуществения спор: заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изп. директор на АГКК – гр. Варна, влязла в законна сила; удостоверение № 25-24010/7.05.2014 г. на АГКК, издадена на „Геомакс“ ООД; проект за изменение на КК относно имот ***, въз основа на протокол за трасиране, означаване и координиране от 12.05.2014 г.; скици за проект за делба, въз основа на кадастралната карта и одобрената заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. Твърдят, че обективираните в посочените документи факти и обстоятелства не са били известни на страните по ревандикационния иск и на решаващите съдилища, като същите опровергават експертното заключение, че не е налице грешка в кадастралния план за новообразуваните имоти в с. о. „С.“, досежно имотите на страните, както и изводите на въззивния съд. На второ място, молителите сочат основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като се позовават на допуснати от съдилищата нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в: нарушения при изслушване на съдебно-техническата експертиза от първоинстанционния съд и при искането на М. за допълване на заключението; лишаване от право на участие по делото на дата 13.04.2018 г., поради провеждане на съдебното заседание в различен от предварително обявения час, което довело, по тяхно искане, до отмяна на процесуалните действия от това заседание и повторното им извършване в следващото съдебно заседание; в нарушение на чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 121, ал. 2 КРБ въззивният съд отказал да уважи искането на молителите за допълнителна или нова техническа експертиза – определение № 265/24.01.2019 г.; въззивният съд е следвало служебно да допусне и назначи допълнителна или тройна съдебно-техническа експертиза по спорния въпрос относно наличието на грешки в кадастралния план/кадастралната карта. И. М. и И. М. аргументират допустимостта и основателността на молбата си за отмяна и с общностното право на ЕС. Заявяват, че решението на Окръжен съд – Варна е очевидно неправилно; постановеният правен резултат е несъвместим със задължението на съда да даде обективна и справедлива защита на субективното им материално право; нарушен е конституционният принцип за равно третиране, поради немотивирания отказ на назначаване на съдебно-техническа експертиза; въззивният съд не е посочил ясно и конкретно какво приема за установено относно правно релевантните факти, като не е посочил върху кои свои доказателства основава приетата от него за установена фактическа обстановка, за да ги обсъди по правилата на ГПК; при разглеждане на спорното материално право въззивният съд не се е ръководил от задължителните правни постановки при наличието на две конкуриращи се права на собственост; съдът неправилно и необосновано е отказал да уважи искането на молителите за изискване по реда на чл. 186 ГПК на заповед № КД-14-03-471/16.02.2012 г. на началника на ГККК – гр. Варна, но служебно е изискал същата и въз основа на нея е достигнал до неправилни правни изводи; сочат, че с процесуалните си действия Окръжен съд – Варна не е действал за издирване на обективната истина, поради което не е изпълнил задълженията си на вътрешна национална юрисдикция, като зачете и спази правото на ЕС, като по този начин е нарушил общите принципи на правото. От В. С. С. и Л. С. С. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липсата на основания за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира, че следва да допусне до разглеждане молбата за отмяна, с която е сезиран, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, предвид изложените в нея твърдения за нови (новооткрити) писмени доказателства и представени такива, от съществено значение за спора, както и за лишаване на молителите от право на участие по делото. Същата е с необходимото съдържание, подадена е от надлежни страни, в законоустановения тримесечен срок по ГПК. По молбата е събрана държавна такса. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,