Определение № 4840 от 27.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1938/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Д. А., лично и като законен представител на Т. Д. Д. и Д.-А. Д., както и от Е. Д. Д., действащ лично и със съгласието на Д. Д. А., всички чрез адв. Н. Н. Д. и адв. Жени В. Т., срещу определение № 682 от 22.12.2023 г. по в. гр. д. № 256/2023 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното определение е допълнено на основание чл.248 ГПК решение № 183 от 27.10.2023 г. по същото дело в частта за разноските, като „МБАЛ-Д.“ ЕАД е осъдена да заплати на адвокат Н. Н. Д., пълномощник на молителите, допълнително сумата от 6920 лв., представляващи начислен ДДС върху присъденото му с решението адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА. Оставено е без уважение искането за изменение на решението чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за горницата над присъдените суми до претендираните с молбата по чл.248 ГПК. Жалбоподателите излагат подробни доводи за неправилност на определението по чл.248 ГПК. Тъй като въззивното решение № 183 от 27.10.2023 г. по в. гр. д. № 256/2023 г. на Варненския апелативен съд, във връзка с което е постановено обжалваното определение по чл.248 ГПК, е допуснато до касационно обжалване, то и въпросът за дължимостта на разноските за всички съдебни инстанции ще се разреши с окончателния съдебен акт – с решението по чл.290 ГПК по гр. д. № 1939/2024 г. на ВКС, I-во г. о. Затова производството по настоящото ч. гр. д. № 1938/2024 г. на ВКС, I-во г. о., следва да бъде съединено за общо разглеждане с производството по гр. д. № 1939/2024 г. на ВКС, I-во г. о. и да приключи с един общ съдебен акт. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,