Определение № 4345 от 25.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2753/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, подадена от К. Н. Ц. и М. К. Ц., за отмяна на влязлото в сила Решение № 194877/14.08.2017 г. по гр. д. № 43611/2014 г. по описа на СРС, потвърдено с Решение № 6588/24.10.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 16 198/2017 г., с което е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК в отношенията между тях и „Топлофикация София“ ЕАД, че К. Н. Ц. и М. К. Ц. дължат солидарно на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 5 127, 76 лева - стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2012 г. до м. април 2013 г. за имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] аб. № 332063, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.05.2014 г. до окончателното изплащане на дълга, както и 512, 04 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 30.06.2012 г. до 13.03.2014 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 26284/2014 г. на СРС, 39 състав. Като основание за отмяна молителите навеждат това по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ГПК - твърдят, че след приключване на делото между тях и „Топлофикация София“ ЕАД се развил нов исков процес относно доставката на топлинна енергия до същия имот – ап. 16, като в хода на в. гр. д. № 626/2023 г. по описа на СГС с молба от 16.12.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД представило по делото строителна документация за въвеждане в експлоатация през 2004 г. на втора абонатна станция, касаеща същия имот. Това необичайно според молителите обстоятелство те открили едва на 05.02.2025 г., когато им бил връчен препис от молбата на „Топлофикация София“ ЕАД от 16.12.2024 г. и приложенията към нея. Сочат, че то не било взето предвид от съда, решил спора по гр. д. № 43611/2014 г. по описа на СРС. Твърдят, че втората абонатна станция била незаконосъобразно изградена. Тя била свързана след общия топломер и на тази абонатна станция следвало да се начисляват суми за топлинна енергия, отдадени за сградна инсталация. Насрещната по молбата страна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт А., оспорва същата. Отговор на молбата от „Далсия Елвеко“ ООД, участвало като трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД в производството по гр. д. № 43611/2014 г. по описа на СРС, не е постъпил. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК, констатира следното. Молбата за отмяна има за предмет влязло в сила Решение № 194877/14.08.2017 г. по гр. д. № 43611/2014 г. по описа на СРС, потвърдено с Решение № 6588/24.10.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 16 198/2017 г., с което е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК в отношенията между тях и „Топлофикация София“ ЕАД, че К. Н. Ц. и М. К. Ц. дължат солидарно на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 5 127, 76 лева - стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2012 г. до м. април 2013 г. за имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] аб. № 332063, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.05.2014 г. до окончателното изплащане на дълга, както и 512, 04 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 30.06.2012 г. до 13.03.2014 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 26284/2014 г. на СРС, 39 състав. Молбата съдържа изложение във връзка с въведените основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, спазени са изискванията по чл. 306, ал. 1, вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК и е подадена в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ето защо настоящият състав намира, че следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането на молбата. Представените с молбата писмени доказателства следва да бъдат допуснати. Искането за изслушване на съдебно-техническа експертиза подлежи на отхвърляне като неотносимо към предмета на настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,