Определение № 3623 от 20.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2414/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Е. З. Б. и Н. Й. Б., срещу определение № 732/16.03.2023 г. по в. ч. гр. д. № 3227/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което по реда чл. 248 ГПК е оставена без уважение молба вх. № 3539/16.02.2023 г. за изменение на определение № 3098/06.12.2022 г. по същото дело в частта, с която Е. З. Б. и Н. Й. Б. са осъдени да заплатят солидарно на адв. А. Д. М. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 4 630.20 лева. Доводите на жалбоподателите са за неправилност на обжалваното определение поради липса на преценка от страна на съда на критериите по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, на значението на вида отговорност, отказът на съда да приложи заложения в решението по делото National Movement Ekoglasnost v. Bulgaria правен стандарт относно прекомерността на присъжданите разноски, както и решението по делото П. С. срещу България. От П. Ц. А., Д. Г. П., Д. И. М., К. А. Ф., И. С. Г. и Б. Б. С. са постъпили писмени отговори със становище, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото намира следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд по смисъла на чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. По повод обжалване на определение № 3098/06.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 3227/2022 г. на Софийския апелативен съд е образувано касационно ч. гр. д. № 2413/2023 г. на ВКС на РБ, I-во г. о. С определение № 3594 от 20.11.2023 г. по това дело са отменени обжалваното определение и потвърденото с него определение № 5343/08.06.2022 г. по гр. д. № 783/2022 г. на Софийския градски съд за прекратяване на производството на основание чл. 130 ГПК и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба, подадена от Е. З. Б. и Н. Й. Б. срещу И. С. Г. - главен прокурор на Република България, Д. Г. П., Д. И. М., К. А. Ф., П. Ц. А. и Б. Б. С. - в качеството им на заместници на главния прокурор на Република България, а срещу последния - и в качеството му на директор на Националната следствена служба. С оглед отмяната на определенията за прекратяване на производството по делото и промяната на изхода по предмета на повдигнатия процесуалноправен спор, са отпаднали и предпоставките за присъждане на разноски в полза на ответниците за въззивното производство. Ето защо определение № 732/16.03.2023 г. следва също да бъде отменено като неправилно. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.