Определение № 3173 от 24.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4395/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 10885/25.08.2023 г., подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, с която се иска отмяна на решение № 50039 от 25.05.2023 г. по гр. д. № 2062/2022 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е: оставено в сила решение № 72/17.01.2022 г. по гр. д. № 1387/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2968/24.11.2020 г. по гр. д. № 1007/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград за осъждане на Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Х. Й. Д. сумата от 14 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й Х. Л., при пътен инцидент на 13.12.2016 г., ведно с лихва за забава от деня на деликта до окончателното изплащане; отменено въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. Й. Д. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й Х. Л., при пътен инцидент на 13.12.2016 г., за сумата от 86 000 лв. (разлика между присъдените 14 000 лв. и претендираните 100 000 лв.), ведно с лихва за забава от деня на деликта до окончателното изплащане, като вместо него Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на Х. Й. Д. сумата от 86 000 лв. (разлика между присъдените 14 000 лв. и претендираните 100 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й Х. Л., при пътен инцидент на 13.12.2016 г., ведно с лихва за забава от деня на деликта до окончателното изплащане. В молбата се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. трето ГПК – неистинност на заключение на вещо лице. Излага се, че решенията на въззивния съд и на Върховния касационен съд са основани изцяло на заключението на вещото лице инж. В. Р. С., прието пред Апелативен съд – София. Сочи се, че това заключение е неистинско поради несъответствието му с мотивите на влязлата в сила присъда № 486/29.01.2017 г. по НОХД № 654/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград, с която е осъдена Х. Й. Д., както и поради несъответствието му с „Технически правила за приложение на ограничителни системи за пътища по Републиканската пътна мрежа“ на Агенция „Пътна инфраструктура“ от 2010 г. От насрещната страна Х. Й. Д. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за недопустимост на молбата, евентуално за нейната неоснователност. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че следва да остави без разглеждане молбата за отмяна, с която е сезиран. Съображенията му за това са следните: Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Следователно, при липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда, като следва да се остави без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В случая молителят се позовава на наличието на основание по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. трето ГПК. За да е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. трето ГПК, е нужно неистинността на заключението на вещо лице, на което е основано решението, да бъде установена по надлежния ред. Този ред е влязла в сила присъда (респ. споразумение по наказателното дело) или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините, уредени в НПК. В молбата за отмяна на Агенция „Пътна инфраструктура“ не се твърди да е налице присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК в посочения по-горе смисъл. Изложените от молителя съображения не попадат в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. трето ГПК, тъй като не са включени в понятието „надлежен съдебен ред“ по смисъла на цитираната разпоредба. Ето защо настоящият съд намира, че от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ не са наведени надлежни твърдения за наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. трето ГПК, което обуславя оставянето на подадената молба без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Ответницата по молбата има право на 3000 лв. разноски за адвокат за настоящото производство. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,