Определение № 407 от 21.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2125/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на синдика на „Селект моторс къмпани“АД/н/ М. И. Н. и от „Селект моторс къмпани“АД/н/ срещу определение №2067/10.08.23г. по ч.гр.д.№2059/23г. по описа на Софийски апелативен съд, с което по реда на чл.248 ГПК постановеното въззивно решение е изменено в частта за разноските, като дължимата държавна такса по делото е присъдена на основание чл.649 ал.6 изр.2 предл.2 ТЗ в тежест на масата на несъстоятелността на дружеството- частен жалбоподател, вместо в тежест на ищеца „Корпоративна търговска банка“АД/н/. В частната жалба определението на въззивния съд е оспорено като неправилно с доводи, че, противно на мотивите на състава на САС, „КТБ“АД/н/ не е кредитор на дружеството, каквото възражение частните жалбоподатели твърдят,че са направили още в исковото производство пред първата инстанция. В тази връзка поддържат,че са налице висящи производства по т.д.№771/16г. по описа на СГС и т.д.№760/17г. по описа на СГС, образувани по предявени от банката срещу дружеството искове по чл.59 ал.3 и ал.4 ЗБН, разрешаването на които спорове имат преюдициално значение за настоящия спор, тъй като вземанията на банката са били приети от синдика на „Селект моторс къмпани“АД и включени в списъка на приетите вземания под условие, каквото са влезлите в сила решения по посочените дела. Като допълнителен довод за незаконосъобразност на обжалвания въззивен акт частните жалбоподатели сочат липсата на спазена процедура по размяна на книжата /молбата за изменение на решението/,предвидена в чл.248 ал.2 ГПК. Молят определението на Софийски апелативен съд да бъде отменено. Постъпил е отговор от „Корпоративна търговска банка“АД/н/,представлявана от синдиците й, с който молят определението на въззивния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Отговор на частната жалба е подаден и от „Българска автомобилна индустрия“ЕАД, в който се поддържат доводи за основателност на същата. Останалите страни по делото „Торинекс“ЕООД и „Хотел Президиум палас“ЕООД не са се ангажирали със становище. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирани да обжалват лица срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. За да измени решението си по реда на чл.248 ГПК въз основа на подадената от „КТБ“АД/н/ молба, с която е поискано държавната такса да бъде възложена в тежест на дружеството в несъстоятелност – ответник по предявените от банката искове по чл.647 ал.1 т.6 и т.2 ТЗ и чл.649 ал.2 ТЗ, вместо както е присъдено с решението - в тежест на ищеца „КТБ“АД/н/, съставът на въззивния съд е приел, че съгласно чл. 649 ал. 6 ТЗ при отхвърляне на който и да е от исковете по ал.1, в която хипотеза попадат и разгледаните в исковото производство, държавната такса е за сметка на масата на несъстоятелността на длъжника. Посочил е,че в разпоредбата липсва разграничение на хипотезите на предявяване на иска от синдика, респ. от кредитор на несъстоятелността, поради което, доколкото в случая исковете са предявени от кредитор в полза на всички кредитори на несъстоятелността, държавната такса следва да бъде събрана и в техен ущърб от масата на несъстоятелността на дружеството-ответник. Цитирана е съответна практика на ВКС в този смисъл. Така постановеното от въззивния съд определение е правилно. Нормата на чл.649 ал.6 ТЗ в императивен порядък определя,че във всички случаи на отхвърляне на иск, обхванат от посочените в чл.649 ал.1 ТЗ хипотези, дължимата държавна такса се събира от масата на несъстоятелността на дружеството в несъстоятелност, срещу което исковете са били предявени. В случая с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени предявените от „КТБ“АД /н/ срещу „Селект моторс къмпани“АД/н/ и „Торинекс“ЕООД евентуално съединени отменителни искове по чл.647 ал.1 т.6 и т.2 ТЗ и кумулативно съединения с тях осъдителен иск по чл.649 ал.2 ТЗ, касаещи извършена между ответниците сделка от 10.07.2015г., като е осъдил ищеца „КТБ“АД/н/ да понесе тежестта за плащане на държавна такса по водене на делото. Тъй като това разрешение не кореспондира с нормата на чл.649 ал.6 изр.2 предл.2 ТЗ, с атакуваното определение несъответствието е коригирано като отговорността за дължимата държавна такса е определена съгласно буквата на закона. Изложените в частната жалба аргументи за отмяната му не са от характер да обосноват промяна на този извод.Дали ищецът е кредитор на дружеството в несъстоятелност е въпрос, който е ирелевантен за настоящото производство. Същото няма самостоятелен характер,в хода на което да се извършва преценка относно материалната легитимация на страните, а е производно на приключилото с акт по същество исково такова. Съдът във всички случаи дължи да се произнесе по разноските с акта,с който приключва производството пред него /чл.81 ГПК/, съобразявайки съответните правила за разпределяне отговорността за поемането им.Нормата на чл.649 ал.6 ТЗ е специална спрямо общите правила,въведени с чл.78 ГПК, поради което ги изключва. След като делото е приключило пред въззивната инстанция с решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, дължимата държавна такса следва да се възложи в тежест на масата на несъстоятелността по изричното разпореждане на закона – чл.649 ал.6 изр.2 предл.2 ТЗ. По същите аргументи следва да бъде отречена връзка на преюдициалност между настоящото производство и сочените от частните жалбоподатели търговски дела по описа на СГС, обуславяща спиране на делото, но каквото искане в частната жалба няма,поради което и изрично произнасяне с диспозитив настоящият състав не дължи. Неоснователен е и вторият наведен в частната жалба аргумент за неправилност на обжалвания въззивен акт – неспазена процедура по чл.248 ал.2 ГПК. Видно от данните по делото, искането на „КТБ“АД/н/ е било инкорпорирано в подадената от банката касационна жалба.След произнасянето на състава на ВКС с определение №50501/13.07.23г. по т.д.№1808/22г., с което въззивното решение не е допуснато до касационен контрол, делото е върнато на въззивния състав за произнасяне по реда на чл.248 ГПК. Процедурата по чл.248 ал.2 ГПК следва да се приеме за осъществена с изпращането и получаването от „Селект моторс къмпани“АД/н/ на преписа от касационната жалба, като в подадения от несъстоятелното дружество писмен отговор на същата изрично е възразено и по искането за изменение на решението в частта за разноските с присъждането им в тежест на същото. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение