Определение № 110 от 25.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1035/2020 г.

Постъпила е молба от особения представител на П. К. П. – адв. К., с искане за допълване на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските, като съдът разпореди внасяне от страна на ищеца РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ АД на следните суми: 600 лв. – за изготвяне на касационна жалба и 500 лв. – за изготвяне на отговор по касационната жалба на насрещната страна, на основание съответно – чл.9 ал.2 и ал.3 от МРАВ, които да бъдат изплатени на особения представител. В предоставения срок за отговор РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ АД изразява становище, че искането за допълване на определението е неоснователно, като счита, че за съответната инстанция се дължи само едно възнаграждение, независимо колко и какви правни действия е извършил особеният представител, а такова вече е било определено от съда и съответно внесено. Настоящият съдебен състав намира молбата по чл.248 ГПК за допустима, но неоснователна. С определение № 144/23.03.2021 г. съдът е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, като предметът на касационното производство обхваща цялостната му проверка - и в частта на отхвърления установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, и в частта на уважения евентуален осъдителен иск, с оглед процесуалните правила за разглеждане на евентуално съединени искове. Определил е възнаграждение на особения представител на ответника в размер на 851.35 лв. за цялостната защита по делото, което е било предварително внесено от ищеца. За една съдебна инстанция се дължи едно възнаграждение на особения представител, като допълнително такова може да се определи само за ново явяване при отлагане разглеждането на делото. Съгласно разпоредбата на чл.47 ал.6 ГПК, възнаграждението на особения представител се определя съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа, съгласно чл.36 ал.2 ЗА, но не по-малко от ½ от него. В конкретния случай при постановяване на определение № 144/23.03.2021 г. съдът е определил възнаграждение съгласно чл.7 ал.2 т.4 НМРАВ, а не по-ниско, именно поради вече извършените процесуални действия по делото от страна на особения представител, поради което отделно заплащане за същите не му се дължи. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение