Определение № 245 от 04.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7515/2013 г.

постъпила е молба от адв. М. Беленска като пълномощник на Д. В. С. с искане за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, като бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер, предвиден в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от Т. Г. К. като управител на [фирма], [фирма] и [фирма], в който се изразява становище, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 270/14 от 28.01.2015 г. по гр.д. № 7515/2013 г. на ВКС, І г.о., е отменено решението на Софийски градски съд, постановено на 30.04.2013 г. по гр.д. № 13 667/2010 г. в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от Д. В. С. против [фирма] иск за ревандикация на магазин № 1, построен на първия надземен етаж / партер/, кота 0.00, в сградата в [населено място], [улица], със застроена площ 51.22 кв.м, състоящ се от търговска зала и санитарен възел, ведно с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена, както и в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от Д. В. С. против [фирма] и Т. Г. К. иск за прогласяване на основание чл. 26, ал.1, изр.1 ЗЗД нищожността на договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 9, т.ІІ, дело № 197/2006 г. в частта по т.6, с която е учредена ипотека върху магазин № 1 построен на първия надземен етаж / партер/, кота 0.00, в сградата в [населено място], [улица], със застроена площ 51.22 кв.м, състоящ се от търговска зала и санитарен възел, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена. В тези части е постановено решение по същество на спора от касационната инстанция, с което посочените искове са уважени. В подадената от Д. В. Касационна жалба, както и в проведеното открито съдебно заседание по делото пълномощникът на жалбоподателката е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. По това искане съдът е пропуснал да се произнесе с решението. Молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК. От данните по делото се установява, че адв. М. Беленска е оказала безплатно адвокатска помощ на жалбоподателката Д. С. като на материално затруднено лице, каквато възможност е предвидена в чл. 38, ал.1, т.2 от закона за адвокатурата. При разглеждане на делото в трите инстанции жалбоподателката е представила доказателства за семейно, имотно и здравословно състояние, от които се установява, че същата е с 50 % намалена работоспособност, получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 150 лв., не притежава друго имущество, от което да реализира доходи, отделя средства за лечение на хронично заболяване в размер на 60 лв. месечно. Поради това на основание чл. 83, ал.2 ГПК същата е била освободена от заплащане на държавна такса и разноски за производството като материално затруднено лице поради липса на достатъчно средства. Според чл. 38, ал.2 ЗА, в случаите, когато адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал.1 ЗА, възнаграждението следва да се присъди от съда в полза на адвоката. Поради това и с оглед изхода на делото молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде уважена, като [фирма], [фирма] и Т. Г. К. следва да бъдат осъдени да заплатят на адв. М. Д. беленска адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в минимален размер, определен съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения както следва: [фирма] следва да заплати сумата 1 563 лв., [фирма] и Т. Г. К. следва да заплатят солидарно сумата 1 563 лв. Съдът констатира също, че с решението си е пропуснал да присъди дължимата държавна такса за уважените искове. Съгласно чл. 78, ал.6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати в полза на съда всички дължащи се такси и разноски. Поради това [фирма] следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 172 лв. по уважения против него иск за ревандикация. [фирма] и Т. Г. К. следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно по сметка на ВКС държавна такса в размер на 172 лв., дължима по уважения против тях иск за прогласяване нищожност на договорна ипотека. Водим от гореизложеното съдът