Определение № 53 от 26.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 825/2018 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Д. Т. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 898 от 26.06.2017 г. по гр. д. № 7824/2016 г. на Бургаския районен съд, с което е допусната съдебна делба между Т. Т. Н. и Д. Т. С. на недвижим имот– еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 07079.830.117.2 по КККР на [населено място], находяща се в [населено място], [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор № 07079.830.117, със застроена площ от 84 кв. м., при равни квоти. Молителката релевира като основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Ответникът по молбата Т. Т. Н. оспорва същата като неоснователна. При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, ІІ г.о., констатира следното: Молбата за отмяна е подадена на 25.09.2017 г., в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, поради което е допустима и са налице предпоставките за насрочване в открито съдебно заседание. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,