Определение № 11127 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9712/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от А. Х. О. и е против определение № 2988 от 29.07.2024 г., постановено по адм. д. № 679/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик. В частната жалба се излагат и поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт и се иска неговата отмяна. От страна на ТП на НОИ – Пазарджик са депозирани писмени възражения в срока по чл. 232 АПК, с които изцяло се оспорва частната жалба и се иска определението на първостепенния съд да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 159, т. 1 АПК, е оставена без разглеждане жалбата против определение на Пазарджишки административен съд № 2988 от 29.07.2024 г., постановено по адм. д. № 679/2024 г., издадено на осн. чл. 62, ал. 2 АПК, поради недопустимостта й. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. Според жалбоподателят, това, че в разпореждането за поправка на очевидна фактическа грешка са посочени разпоредбите на чл. 117, ал. 1, т. 2, б „б“ от КСО, не означава, че това е редът за обжалване. В КСО липсвала уредба за поправка на очевидна фактическа грешка, което означавало, че специалния закон няма уредба за това, като следва да се приложи АПК, поради факта, че правната възможност, предвидена в чл. 62, ал.2 от АПК съдържа хипотезата на очевидната фактическа грешка и реда за нейното поправяне. Следващо оплакване е неверния извод на съда, че въведеното задължително административно обжалване на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, б „б“ от КСО и едва след изчерпване на този административен контрол, на съдебно оспорване подлежи решението на директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Последното следвало за реда на поправка на очевидна фактическа грешка който се спазва по прилагане на основанията и в сроковете предвидени в чл. 62 от АПК и се обжалва по реда определен в АПК. Наведено е оплакване, че ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ - Пазарджик като издател на акта няма правомощия за издаването на такива актове, което означавало, че е нищожен. Неговите правомощия били ограничени с разпоредбите в КСО. Цитираните разпоредби на ГПК в оспорваното определение, също били неправилно обсъждани и това е основание за незаконосъобразност. С оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК само издателят на акта може да поправи очевидна фактическа грешка, а в конкретния случай не е сторено. Постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е тълкувал приложимите правни норми. Съгласно чл. 62, ал. 2 АПК, очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт се поправят от органа, който го е издал и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Оплакването, че оспорваното разпореждане, с което е извършена поправка на очевидна фактическа грешка е издадено от некомпетентен орган не се споделя, доколкото е посочена заповед за овластяване на длъжностно лице по реда на чл. 54 ж от КСО. Разпоредбата на чл. 148 от АПК допуска възможността административния акт да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в АПК или в специален закон е предвидено друга. В случая е налице специален закон, а именно КСО, който предвижда задължително изчерпване на предвидения с него административен ред за обжалване на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Кодекса. Задължителният административен ред за обжалване на процесното разпореждане не е изчерпан, поради което съдебният контрол за законосъобразност на разпореждането е недопустим. Законодателят е въвел задължително административно обжалване на посочените разпореждания, включително и както правилно е отбелязал административният съд, актовете за поправка на ОФГ, включени в тази разпоредба и едва след изчерпване на този административен контрол, на съдебно оспорване подлежи решението на административния орган, в случая, директор на съответното териториално поделение на НОИ. Решаващият съд правилно е приел, че не е налице годен за обжалване административен акт, по причина, че частният жалбоподател не е спазил реда за оспорване по административен ред на процесното разпореждане. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд Пазарджик е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия състав