Решение № 247 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2008 г.

Решение № 247 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на "Ч. разпределение България" АД, като правоприемник на "Електроразпределение - София област" АД срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр. д. № 1329/07 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос за правото на собственост върху процесния трафопост, като енергиен обект по см. на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ - с оглед разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от Закон за електростопанството от 1975 г., отм., действащ към момента на приватизационната сделка, от която черпи правата си ищецът "Рем и Т. "ЕО., и тези на чл. 117, ал. 7 и § 4, ал. 1 и 11 от ПЗР от сега действащия ЗЕ - е от значение за точното прилагане на закона. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба "Рем и Т. " ЕО., гр. С. я оспорва като недопустима - по съображения, свързани с допускане на обжалването, и неоснователна. Ответникът ДКЕВР не изразява становище. ВКС на РБ намира за неоснователни доводите на касатора за недопустимост на производството за разглеждане на жалбата - предхождащото го производство по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК е завършило с определение за допускане на обжалването. Определението е с особен характер и постановилият го съд не може да го измени или отмени, при предпоставките за оттегляемост по чл. 253 от ГПК. При допуснатото с окончателно определение по чл. 288 от ГПК касационно обжалване, касационната жалба следва да се разгледа, а искането за прекратяване на производството е неоснователно. ВКС се произнася за основателността на жалбата, само по посочените в нея основания за неправилност на въззивното решение, на осн. чл. 290, ал. 2 от ГПК: АС е уважил предявените от ищеца "Рем и Т. " ЕО. срещу касатора искове по чл. 97, ал. 1 от ГПК - признал е правото на собственост на ищеца върху процесния трафопост, придобито с приватизационен договор, и по чл. 117, ал. 7 от ЗЕ - за сумата от 63 474 лв., неплатена цена за предоставения от ищеца на ответника достъп до трафопоста. Ищецът претендира, че е собственик на трафопоста въз основа на приватизационен договор от 21.02.97 г., с който праводателят му "ЕМГ" ЕО. закупил Цех за дървесни плоскости, като обособена част от "Тилия" ЕООД. Трафопостът е посочен като включен в капитала на последното в АДС № 261/2000 г., по заповед на министъра на промишлеността от 1993 г., от тази година се води в инвентарната книга, посочен е и в изготвеното за приватизационната процедура удостоверение от управителя на дружеството. Имотът не е записан в описа на машините и съоръженията към "Цех за дървесни плоскости", нито в договора за приватизационна продажба от 21.02.97 г., но тъй като е построен / и въведен в експлоатация/ през 1986 г. върху прехвърлената с договора част от парцел, означен е в приложената скица и не е изрично изключен от прехвърленото, според АС е преминал в собственост на ищеца, по силата приватизационния договор и приращението - чл. 92 от ЗС. Тези изводи на въззивния съд са незаконосъобразни - формирани при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на материалния закон. Представената по делото трайна - съвпадаща, практика на ВКС по тълкуване на материалния закон в подобни случаи, се споделя от настоящия състав: На осн. чл. 2, ал. 1 от Закон за електростопанството /ЗЕл./, действащ за периода 1976-1999 г., "електрическите централи за производство на ел. енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел. енергия са държавна собственост". Нормата е императивна- установена в публичен интерес, от предмета на спора е и за спазването й ВКС следи и служебно - ТР № 1/2001, т. 10. Затова неоснователен е доводът на ответника по жалба за несвоевременното й въвеждане в процеса и за недопустимост на основаващото се на нея касационно оплакване. Електрическите централи, уредби и мрежи за общо ползване се изграждат и поддържат от Асоциация Енергетика- чл. 8, ал. 1 от ЗЕл. Те, като държавна собственост по силата на изричната разпоредба на чл. 2, ал. 1 от ЗЕл. не могат да преминат в собственост на други лица, вкл. при преобразуване, на осн. чл. 17а от ЗППДОП / Р 883/07 г. на ВКС по гр. д. № 1207/2006 г./ . На осн. чл. 8, ал. 2 от ЗЕл. електрическите уредби, мрежи и вътрешни инсталации на потребителите, вкл. заводските централи се изграждат и поддържат от потребителите. Те, както и посочените в чл. 2, ал. 2 от с. з. кооперации и обществени организации, с разрешение на Асоциация Енергетика, могат да притежават отделни електроенергийни обекти за задоволяване на собствените си / на един потребител/ нужди от ел. енергия - арг. и от § 67, ал. 9 от ПЗР на ЗЕЕЕ, отм. Ищецът твърди, че трафопостът първоначално и към момента на включването му в капитала на "Тилия" ЕО. е обслужвал само цеха за дървесни плоскости. Впоследствие - след 2000 г., са присъединени и други потребители. Неизяснен е въпросът за предназначението и ползването/общо или от един потребител/ на трафопоста към включването му в капитала на "Тилия"ЕО., за което нарочно възразява сега, като ответник по жалба. Въззивният съд следва с помощта на експертиза да изясни от кого и за какви нужди /общо ползване или производствени - заводски за цеха/ е строен и ползван трафопостът към завеждането му в инвентарната книга, по заповед на Министъра на промишлеността от 1993 г., цитирана в т. 11 от АДС от 2000 г. Тези обстоятелства са от значение за претендираното право на собственост върху него: трафопостът може да премине в собственост на праводателя на ищеца като включен в капитала му, ако тогава е бил за нуждите на само един потребител. Ако обаче е с характера по чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗЕл. - за общо ползване и държавна собственост, според изрично предвиденото в закона, не може да бъде придобит от търговското дружество, макар формално да се води по книгите и в капитала му - Р 251/2007 г. на ВКС. Въззивното решение е неправилно, следва да се отмени изцяло, поради обусловеност на паричния иск от установителния за собственост, и делото - върне на въззивния съд за ново разглеждане. При това разглеждане фактите по спора следва да се изяснят в необходимата пълнота според посоченото по -горе, чрез извършването и на нови съдопроизводствени действия - технико - икономическа експертиза, която въззивният съд може да назначи и служебно - ТР № 1/01 г. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.