Определение № 1910 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1174/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Рила Комерс“ ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, [адрес], [улица]против разпореждане № 33 от 03.01.2024 г., постановено по административно дело № 8826/2023 г. на Административен съд-София-град, Второ отделение, 37 състав. Частният жалбоподател счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с материалите по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния 7 - дневен срок, визиран в чл. 230 АПК, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното разпореждане частната жалба на „Рила Комерс“ ООД от 04.12.2023 г., с която се иска отмяната на Определение № 9038 от 19.10.2023 г. по административно дело № 8826/2023 г. на Административен съд-София-град, Второ отделение, 37 състав е върната на основание чл. 236, вр. чл. 213а, ал. 1 от АПК, тъй като указанията на съда за отстраняване на допуснати нередности не са отстранени в дадения срок. Делото е образувано във връзка с определение № 7395/01.09.2023 г. по административно дело № 7582/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отделена жалбата на „Рила Комерс“ ООД против Заповед № РД-57-1845/23.11.1992 г. на Кмета на гр. София. В жалбата са изложени доводи, че заповедта е издадена от материално некомпетентен орган, тъй като към датата на издаването й, разпоредител с процесния имот, част от капитала на „Рила Комерс“ ООД, е министърът на икономиката и се претендира обявяването на нейната нищожност. С Определение № 9038 от 19.10.2023 г. и на основание чл. 159, ал. 1 от АПК жалбата на „Рила Комерс“ ООД е оставена без разглеждане и производството по административно дело № 8826/2023 г. на Административен съд-София-град е прекратено. От делото се установява, че от дружеството е депозирана частна жалба против определението на Административен съд-София-град по адм. дело № 8826 от 2023 г. С Разпореждане №10833 от 07.12.2023 г. жалбата е оставена без движение, като е указано на жалбоподателя необходимостта от внасяне дължимата такса от 150.00 (сто и петдесет) лева, както и предоставянето на частната жалба приподписана от адвокат или юрисконсулт с изрично пълномощно за приподписването, освен ако управителят на „Рила Комерс“ ООД има юридическа правоспособност, в който случай следва да представи копие от удостоверение за юридическа правоспособност. Жалбоподателят е предупреден, че при неизпълнение указанията на съда в срок, частната жалба ще бъде върната на подателя й. Това разпореждане е съобщено на представител на дружеството – управителя Г. Котова, на 15.12.2023 г. В срока за изпълнение на указанията, на 22.12.2023 г. по делото е постъпила молба от представляващия дружеството „Рила Комерс“ ООД, с която заявява, че същото не дължи оповестяване, администриране и държавни такси за имота по силата на Решение на Министерски съвет № 52 от 1985 г. Навежда и доводи, че характерът на действащия процесен правен интерес, съгласно действащото Решение на Министерски съвет № 52 от 1985 г. задължава Административен съд-София-град и Върховния административен съд да се самосезират по неизрядните актове, включително заповеди на кметове на общини. Това разпореждане е съобщено на представител на дружеството – управителя Г. Котова, на 15.12.2023 г. и срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 28.12.2023 г. (четвъртък) - присъствен работен ден. По делото не са приложени доказателства за изправяне в срок на констатираните нередовности - не е представен документ, удостоверяващ плащането на следващата се държавна такса, жалбата не е приподписана от надлежно упълномощен адвокат или юрисконсулт, нито са представени доказателства, че подателят на жалбата притежава юридическа правоспособност. Поради това с атакуваното в настоящото производство разпореждане първоинстанционният съд е върнал жалбата на нейния подател. Според настоящия съдебен състав обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Съгласно чл. 213а ал. 1 АПК, ако касационната жалба или протестът не отговарят на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, съдията-докладчик в първоинстанционния съд с разпореждане ги оставя без движение като изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Изречение второ на горепосочената норма предвижда, че ако нередовностите не бъдат отстранени в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че жалбата е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 213, т. 3 и чл. 212, ал. 2 АПК. Съобразно правилото на чл. 235а АПК частният жалбоподател дължи заплащането на 150 лева държавна такса, а съгласно чл. 212, ал. 2 АПК, приложим на основание чл. 231 АПК частната жалба задължително следва да бъде приподписана от адвокат или юрисконсулт, а в случай, че жалбоподателят или неговият представител притежава юридическа правоспособност, следва да се представи удостоверение за това. Безспорно се установява, че указанията на първоинстанционния съд за отстраняване нередовността на частната жалба не са изпълнени в дадения седмодневен срок, който има преклузивен характер. Неизпълнението им в срок има за последица връщане на частната жалба по силата на императивната разпоредба на чл.213а, ал.1, изр. 2 АПК. По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея разпореждане като правилно следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,