Определение № 8241 от 29.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7630/2025 г.

Образувано по частна жалба на Д. М. Л., чрез адв. Д.Драгиева, против Определение № 5671 от 23.05.2025г. по адм.д.№2647/2024г. на Административен съд Варна, с което е оставено без разглеждане искането на частния жалбоподател за допускане на предварително изпълнение на Решение №279 от 04.10.2024г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), направено в т.2 от отговор на касационната жалба вх.№8693 от 23.05.2025г. на К. К. против Решение № 2667 от 10.03.2025г. по адм.д.№ 2647/2024г. на АС Варна. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, защото с Определение №2040 от 28.02.2025г. по адм.д.№ 1524/2025г. на Върховния административен съд (ВАС) е обезсилено Определение№13047 от 04.12.2024г. по адм.д.№2647/2024г. на Административен съд Варна, с което е оставено без уважение искането на К. К. за спиране на изпълнението на Решение №279 от 04.10.2024г. на КЗД и е оставено без разглеждане искането на К. за спиране на изпълнението на решението на КЗД. В мотивите на определението на ВАС е прието обратно на решаващите мотиви на оспореното определение, че не е допуснато предварително изпълнение по чл.77 и чл.76 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) на Решение №279 от 04.10.2024г. на КЗД. Излагат се доводи по същество на искането за допускане на предварително изпълнение на решението на КЗД. Иска се отмяна на оспореното определение и допускане на предварително изпълнение на решението на КЗД. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди предпоставките за допустимост на частната жалба, направените в нея оплаквания и провери изцяло оспорения съдебен акт, намира частната жалба процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.230 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество е основателна поради следното: С решение № 279/04.10.2024г. по преписка №53/2023г. на КЗД, петчленен разширен състав, е установено по отношение на Д. М. Л., че чрез индивидуализираните в рамките на производството шест публикации, налични на официалния му фейсбук профил и липсата на филтриране на коментари към тях, съдържащи слово на омраза, К. Т. К., е осъществил нарушение на ЗЗДискр. под формата на „тормоз“ на основата на признаци „религия“, „етническа принадлежност“ и „произход“ по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Видно от мотивите на решението на КЗД, Комисията приема, че съгласно чл.47 т.2 ЗЗДискр. следва да постанови предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяването на първоначалното положение, което да стане чрез премахване от Фейсбук профила на К. на разгледаните в производството шест публикации(или тези от тях, които са налични в него към датата на произнасянето), както и да извърши филтър на направените коментари и да премахне тези от тях, които са дискриминационни и въплъщават слово на омраза. Това предписание е възпроизведено в диспозитива на решението в т.ІІ като задължително предписание на К. с посочено друго правно основание - чл.47, т.4 от ЗЗДискр. По жалба на К. К. против това решение е образувано адм.д.№ 2647/2024г. на АС Варна. С искане, формулирано в становището до АС Варна по адм.д.№2647/24г. против жалбата на К. К. против решението на КЗД, частният жалбоподател поискал допускане на предварително изпълнение на решението на КЗД. С определение №13864 от 23.12.2024г. АС Варна оставил без разглеждане искането. Няма данни този съдебен акт да е оспорван. С ново искане, формулирано в отговора по касационната жалба против първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на К. К. против решението на КЗД, частният жалбоподател отново поискал допускане на предварително изпълнение на решението на КЗД въз основа на нови обстоятелства. С обжалваното определение, АС Варна е приел това искане за недопустимо, защото решението на КЗД подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, на основание чл.77 от ЗЗДискр. По тези мотиви оставил искането без разглеждане. Обжалваното определение е неправилно. Съгласно общото правило на чл.166, ал.1 АПК, оспорването спира изпълнението на административния акт. Този ефект на обжалването, наречен „суспензивен“ препятства изпълнението на оспорения акт преди влизане в сила на съдебното решение по оспорването му. Изключения от това правило, по аргумент от чл.166, ал.2 и ал.4 и чл.167, ал.1 от АПК, са налице когато предварителното изпълнение на акта е допуснато с разпореждане на административния орган, издал акта; допуснато е по силата на отделен закон или с акт на съда, при условията при които то може да бъде допуснато от административния орган. В диспозитива на решение № 279/04.10.2024г. Комисията се е позовала на разпоредбата на чл.77 от ЗЗДискр., съгласно която обжалването на решението не спира изпълнението на наложените принудителни мерки. В Глава пета „Принудителни административни мерки и административно наказателни разпоредби“, раздел І „Принудителни административни мерки“ от ЗЗДискр се съдържат две разпоредби - чл.76 и чл.77. Съгласно чл.76, КЗД може да налага принудителни административни мерки за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях, като комисията по своя инициатива или по предложение на синдикални организации, на физически или юридически лица: 1. дава задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминация; 2. спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, които водят или могат да доведат до дискриминация. Даденото от КЗД в решение № 279/04.10.2024г. по преписка №53/2023г. предписание не представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.76, ал.1, т.т. 1 и 2 ЗЗДискр., защото няма за адресат работодател или длъжностно лице по смисъла на чл.76 от Закона. Доколкото допуснатото по силата на чл.77 от ЗЗДискр предварително изпълнение засяга само принудителните административни мерки по този раздел (раздел I на глава пета), адресирани до работодатели или длъжностни лица, неправилно административният съд е приел, че и разпоредената с решението на КЗД принудителна мярка по отношение на физическо лице подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Като резултат, първоинстанционният съд неправилно е оставил без разглеждане искането на частния жалбоподател за допускане на предварително изпълнение на решението на КЗД. По тези съображения оспореното определение подлежи на отмяна, а делото - на връщане на първоинстанционния съд за произнасяне по искането за допускане на предварително изпълнение на решението на КЗД. Водим от горното и на основание чл.236 вр. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение