Решение № 5937 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3270/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба на „Димекс 2007“ ЕООД, чрез адв. П. Пейчев, против Решение № 328/26.02.2026 г., постановено по адм. д. № 500/2025 г. по описа на Административен съд – Ямбол. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва съдебните изводи с твърдения за противоречието им със събраните доказателства по делото. На първо място поддържа, че процесният Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК (АУЗ) е нищожен поради невъзможност да бъде установено дали издалият го инспектор по приходите е бил оправомощен надлежно със заповед на кмета на общината. Отбелязва липсата на представена заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, в която да са посочени районите и видът на предоставяните услуги по чл. 62 ЗМДТ. Според съображенията не е доказано реалното извършване на услугите по два от компонентите на таксата за битови отпадъци (ТБО). Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което при условията на евентуалност АУЗ да бъде обявен за нищожен или отменен в обжалваната му част. Претендира присъждане на сторените разноски по делото, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 09.03.2026 г. Ответникът – началник на отдел „Местни приходи“ (МП) при Община Стралджа, чрез адв. П. Генков, оспорва касационната жалба по аргументи в хода на делото и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представя писмени доказателства във връзка с наведените отменителни основания от касатора. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на 960 евро, съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.03.2026 г. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за липсата на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Оспореното решение на Административен съд – Ямбол е постановено след като с Решение № 12986/16.12.2025 г., постановено по адм. д. № 11124/2025 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 1305/29.09.2025 г., постановено по адм. д. № 202/2025 г. по описа на АС - Ямбол и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Предмет на правния спор е бил АУЗ № 3329-1/25.03.2025 г. на инспектор по приходите в отдел МП при Община Стралджа, в потвърдената част с Решение № 006/17.04.2025 г. на началника на отдел МП на Община Стралджа, по отношение на установените задължения за ТБО за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. в общ размер на 4 070,42 лв., от които 3 393,03 лв. - главница и 677,39 лв. – законна лихва, за имоти с партидни номера 128626064 001, 128626064 002 и 128626064 003, находящи се в [населено място] и [населено място]. Първостепенният съд е установил фактите във връзка с подадените данъчни декларации по чл. 14 ЗМДТ от дружеството-жалбоподател и размерите на определените с акта задължения за ТБО за всеки от процесните периоди и имоти. Съгласно посочените обстоятелства в Решение № 006/17.04.2025 г. на началника от отдел МП при Община Стралджа, имотите са извън регулация и услугата по чл. 62, т. 1 ЗМДТ не се предоставя от общината, съответно в размера на таксата са включени услугите по чл. 62, т. 2 ЗМДТ – третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и т. 3 - за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината, като няма определено задължение за услугата по т. 1. В изпълнение на дадените указания от касационната инстанция, административният съд е назначил съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Заключението е приобщено към доказателствата без оспорване в с.з. на 09.02.2026 г. и е отнесено в подкрепа на крайния извод по същество. От правна страна съдът е приел, че АУЗ и Решение № 006/17.04.2025 г. са издадени от компетентни органи и твърденията за нищожност са несъстоятелни. Спорът между страните е сведен до наличието на законовите условия за възникване и реда за установяване на ТБО от общинската администрация. Според изложените мотиви, съобщението до данъчния субект относно конкретния размер на таксата не е въздигнато от законодателя в юридически факт, който е правопораждащ за тези задължения или който ги прави ликвидни и изискуеми. След преценка на събраните доказателства по делото съдът е достигнал до извод за реалното предоставяне на услугите и изпълнение на предпоставките, обуславящи дължимост на ТБО от „Димекс 2007“ ЕООД. Обжалваното решение на АС – Ямбол е валидно и допустимо, но неправилно. Заявените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК са основателни. Видно от р. I, т. 2 на представената едва пред настоящата касационна инстанция Заповед № З-676/08.09.2023 г. на кмета на Община Стралджа (л. 23 по делото), издателят на АУЗ № 3329-1/25.03.2025 г. – В. Т. Р., гл. инспектор по приходите, е сред служители от отдел МП при Община Стралджа, определена съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ да извършва действия по установяването, обезпечаването и събирането по реда на ДОПК. Като краен резултат, макар и при липса на доказателства, правилно решаващият съд е отхвърлил твърдението за нищожност на АУЗ поради липса на компетентност. При повторното разглеждане на делото административният съд е изпълнил указанията на касационната инстанция в Решение № 12986/16.12.2025 г. по адм. д. № 11124/2025 г. и е дал отговори по възраженията на дружеството-жалбоподател. В случая между страните не е било спорно, че „Димекс 2007“ ЕООД е данъчно задължено лице по чл. 64 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, за имотите на територията на Община Стралджа и при липса на регламентирано основание за освобождаване в закона. Безспорно също така при установяване размера на ТБО първият компонент не е включен, тъй като процесните имоти в [населено място] и [населено място] са извън регулация и общината не предоставя услугата по събиране и транспортиране на битовите отпадъци до инсталации и съоръжения за третирането им, както и не осигурява необходимите за целта съдове. Компонентите при определяне размера на ТБО за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. са „третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации“ и „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината“. Съгласно трайната практика на ВАС, за да възникне дължимост на ТБО е необходимо да са налице заповеди на кмета, издадени по реда на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, с които да е определен видът на предлаганите услуги на територията на общината, както и услугите да са реално предоставени. В настоящия случай, такива заповеди по делото не са представени, въпреки възраженията в тази насока на касатора. Представените доказателства за предоставяне на посочените услуги от община Стралджа - справка и длъжностни характеристика на наетите лица с почистването и озеленяването в селата Зимница и Каменец през периода 2022 г. – 2024 г., Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № Д-825/13.10.2020 г., с който Община Стралджа, заедно с общините Ямбол, Сливен, Нова Загора и Тунджа, възлагат на ДЗЗД „Регионално депо Ямбол“ да извършва експлоатация, мониторинг и поддръжка на Регионално депо за неопасни отпадъци за срок от 60 месеца, установяват само евентуалната възможност за предоставяне на тези услуги, но не установяват реалното им извършване. В представените длъжностни характеристики липсва посочване къде ще се осъществяват трудовите задължения в рамките на община Стралджа и какво точно включват, поради което не може да се приеме, че с тях се установява престирането на услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината“ конкретно за селищата, в които се намират имотите на дружеството-касатор. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което процесният АУЗ № 3329-1/25.03.2025 г. на инспектор по приходите в отдел МП при Община Стралджа, като незаконосъобразен бъде отменен в обжалваната част. При този изход от делото претенциите на касатора по отношение на разноските са основателни. Предвид своевременното искане за присъждане на разноски и представените доказателства, следва да му бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение и държавни такси за двете първоинстанционни и двете касационни производства в размер на 1 811,86 евро, съгласно представен списък от 12.03.2026 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,