Определение № 7604 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4664/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Х. Е. М., гражданин на Сирия, чрез адв. Д. Ауак срещу разпореждане №6632 от 18.02.2026г. постановено по адм. д. №11597/2024г. по описана на Административен съд-София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане и върната жалбата на Х. Е. М. с вх. № 31167/10.12.2025 г. по описа на АССГ, подадена срещу определение № 4297 от 09.02.2025 г. по адм. д. № 11597/2024 г. по описа на АССГ, и производството по делото е прекратено. В частната жалба се поддържа неправилност на определението и се иска неговата отмяната. Няма постъпили становища по така подадената частна жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид изложените в частната жалба доводи, обжалваното разпореждане и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя е и основателна. С определение № 4297 от 09.02.2025г., постановено по адм. д. № 11597/2024г., първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Х. Е. М. с вх. № 31508/22.11.2024г. по описа на АССГ срещу решение № 10342/01.10.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС) и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задължителните указания, дадени му с разпореждане №26803/11.12.2024г. Срещу това определение е подадена частна жалба с вх. № 31167/10.12.2025г., която първоинстанционният съд е оставил без разглеждане и върнал с разпореждане № 42855/20.12.2025г., приемайки, че частната жалба е просрочена. С определение № 1434 от 10.02.2026г., постановено по адм. д. № 985/2026 по описа на ВАС, четвърто отделение е отменено разпореждане № 42855/20.12.2025г. Съобразно изложеното в мотивите на това определение, Върховният административен съд е приел, че пред АССГ е била подадена напълно редовна жалба срещу решението на ДАБ при МС, а дадените с разпореждане №26803 указания на първоинстанционния съд са относими към основателността, а не към допустимостта на жалбата. С оглед на това ВАС е приел, че от извършените действия на АССГ по администриране на направеното от чужденеца обжалване са настъпили процесуално-правни последици, които са ограничили достъпа му до правосъдие. Освен това съдът е констатирал, че в процесното определение не са изложени мотиви, обосноваващи направения от първоинстанционния съд извод за просрочие на жалбата. Касационната инстанция е приела, че по делото липсват доказателства, от които да се установи и надлежността на връчването, респ. просрочието на частната жалба. По тази причина разпореждането е отменено и делото е върнато на първоинстанционния съд за администриране на частната жалба на чужденеца срещу определението за прекратяване на производството с оглед възможността му да защити по надлежен начин правата си по отношение на направено и разгледано от административен орган искане за предоставяне на защита и съдебен контрол по отношение на него. След връщане на делото първоинстанционният съд постановява разпореждане № 6632 от 18.02.2026 г. по адм. дело № 11597/2024 г. по описа на АССГ, което е предмет на контрол в настоящото производство. С това разпореждане, жалбата на Х. Е. М. с вх. № 31167/10.12.2025 г. по описа на АССГ, подадена срещу определение № 4297 от 09.02.2025 г. по адм. д. № 11597/2024 г. по описа на АССГ, е оставена без разглеждане и е върната, а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът отново е приел, че жалбата е просрочена. Изложени са пространни мотиви, че чужденецът е търсен многократно на посочения от него адрес в административното производство-гр. Търговище, [улица]. От приложените призовки и отразеното в тях се установявало, че не може да бъде връчено разпореждането за изпълнение на указанията, защото на този адрес имало блок с три различни входа, съответно различни номера на апартаменти, а на адрес гр. Търговище, [улица] имало необитаема къща. С разпореждане от 06.01.2025г. съдът дал указания да се залепи уведомление по реда на чл.18, ал.9 АПК на видно място на блока на адрес гр. Търговище, [улица]. Уведомлението било залепено на 23.01.2025г., т.е. на 31.01.2025г. е изтекъл едноседмичния срок по чл.18, ал.9 АПК. Така съдът приел, че всички съобщения били редовно връчени и се позовал на разпоредбата на чл.41, ал.2 от ГПК /в хипотезата на неверен адрес/ във вр. с чл.144 АПК, поради което определение №4297/09.02.2025г. било връчено на Х. Е. М. по реда на чл.18а, ал.10 АПК. Обявление било поставено на 17.02.2025г. и е свалено на 25.02.2025г. Срокът за обжалване на определение №4297/09.02.2025г. е бил в 7-дневен срок, който изтичал на 04.02.2025г., а подадената жалба с вх. 31167 срещу определението била депозирана едва на 10.12.2025г., девет месеца след срока, поради което съдът приел, че е просрочена, а определението влязло в сила на 05.03.2025г. В допълнение посочил, че представеното пълномощно към частната жалба срещу определението не била по конкретното дело, а положеният подпис не бил автентичен. С оглед тези факти първоинстанционният съд оставил без разглеждане и върнал частна жалба вх. № 31167 от 10.12.2025г. срещу определение № 4297 от 09.02.2025г. поради просрочието й. Разпореждането е неправилно, тъй като е постановено в грубо противоречие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с определение № 1434 от 10.02.2026г., постановено по адм. д. № 985/2026 по описа на ВАС. В определението си съдът е приел, че липсват доказателства за просрочие на частната жалбата и делото е върнато на първоинстанционния съд със задължителни указания за администрирането й. Вместо да изпълни тези указания, първоинстанционният съд отново е извършил преценка на процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от спазването на преклузивния срок за подаването й. Върховният административен съд намира за необходимо да напомни, че съобразно правилото на чл. 235 от АПК, ако отмени обжалваното определение или разпореждане, съдът сам разрешава въпроса по частната жалба. Алинея 2 на цитираната норма сочи, че определението на съда е окончателно и е задължително за по-долния съд. Единствено и само за пълнота на изложението касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че в подадената жалба срещу решението на ДАБ при МС е заявена и молба за предоставяне на правна помощ по реда на чл.25, ал.1 във вр. с чл.21, т.3 от Закона за правна помощ, което обуславя и приложението на чл.259, ал.2 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, а по тази молба за правна помощ административният съд не се е произнесъл въобще. Изложените мотиви за неправилност на обжалваното разпореждане налагат отмяната му и връщане на делото за администриране на частна жалба № 31167/10.12.2025г. по чл.232 от АПК съгласно дадените задължителни указания с определение № 1434/10.02.2026г. по административно дело № 985/2026г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение