Определение № 9004 от 30.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8850/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Я. Л. Я., подадена чрез процесуалния му представител адв. Симеонов, против Определение №16112 от 12.05.2025г., постановено по административно дело №4153/2025 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна. С обжалваното определение административният съд на осн. чл.130 ГПК, вр. чл.144 АПК е върнал, като недопустима, предявената от Я. Я. срещу Национална агенция по приходите(НАП) искова молба, с която се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 6 300 лв., изразяващо се в заплатен адвокатски хонорар за обжалване по административен ред на Ревизионен акт(РА) №Р-22221022006856-091-001 от 20.03.2023г. на органи по приходите при ТД на НАП София. В исковата молба е посочено, че при оспорването по административен ред РА е бил потвърден с Решение №887 от 28.06.2023г. на директора на ДОДОП и при обжалването му по съдебен ред е бил отменен с Решение № 1034 от 15.02.2024г., по адм. д. № 7556/2023г. на АССГ, оставено в сила с Решение № 7558 от 19.06.2024г. по адм.д. №3275/2024г. на ВАС, като разноските в размер на 6300 лв. не били претендирани в съдебното производство. За да постанови този резултат, съдът е приел че осъществената адвокатска защита срещу РА при обжалването му по административен ред не е била успешна, а отговорността на ответника за разноски може да бъде ангажирана единствено при благоприятен изход от спора, какъвто е постигнат едва при съдебното оспорване, където са присъдени разноски. Изложил е съображения, че след като в административното производство РА не е отменен, то не е изпълнена отрицателната предпоставка на чл.204, ал.1 АПК. РА е отменен едва в съдебното производство, с което се прекъсва необходимата причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и неговата отмяна по смисъла на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Определението на съда е валидно и допустимо, но неправилно. Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица, настъпили вследствие на отменен, като незаконосъобразен акт, постановен при изпълнение на административна дейност или при установяване на незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностни лица на органа при изпълнение на административната му дейност. Следователно, искът за обезщетение е допустим, когато оспореният административен акт е вече отменен от горестоящия административен орган или от съда, пред който е оспорен - чл. 204, ал. 1 от АПК; когато се иска обезщетяване за вреди, причинени от нищожен или оттеглен административен акт - чл. 204, ал. 3 от АПК и когато се иска обезщетяване за вреди, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при упражняване на административната им дейност – чл. 204, ал. 4 АПК. Производството по оспорване на ревизионния акт се е развило по предвидения в ДОПК ред, като е приключило окончателно във фазата на оспорването по съдебен ред. Както съдът е посочил в мотивите си, в ДОПК е уреден задължителен ред за оспорване на ревизионния акт първоначално по административен ред, което е абсолютна процесуална предпоставка за оспорването му по съдебен ред. РА може да бъде отменен или в административното, или в съдебното производство. В случая, жалбоподателят е спазил законовата процедура за оспорване на РА, който е отменен изцяло във фазата на съдебното обжалване с влязло в законна сила съдебно решение, поради което е осъществена предпоставката за допустимост на иска съобразно чл.204, ал.1 от АПК, като доводите на първоинстанционния съд за опосредяване при отмяната на РА са незаконосъобразни. Следва да се посочи, че в ДОПК няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски, когато се касае за извършването на такива пред административния орган. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ на АПК. Това означава, че относно понесените от страната разноски в административното производство, е налице законова празнота както в ДОПК, така и в АПК. В този смисъл, за страната в оспорването на акта по административен ред съществува единствено възможността да претендира направените разноски, като претърпени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Производството по ЗОДОВ е именно във връзка с отменения административен акт, което е и предпоставка за допустимостта на предявения иск с оглед разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, поради което първоинстанционния съд следва да продължи съдопроизводствените действия и разгледа спора по същество. По изложените съображения обжалваното определение като постановено при неправилно приложение на закона следва да бъде отменено, като делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, т. изр. първо, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 АПК Върховния административен съд, трето отделение