Решение № 6554 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12597/2011 г.

Решение № 6554 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12597/2011 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Лъки, подадена чрез адвокат-пълномощника му Румен Руменов, срещу решение № 287 от 1.03.2010 г., постановено по адм. д. № 1641 по описа за 2008 г. на Административен съд-Пловдив. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на кмета на община Лъки срещу заповед № 570 от 4.08.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) - Пловдив, с която е одобрено протоколно решение от 31.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се допуснати нарушения съставляващи и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени и спорът се реши по същество или алтернативно - да се върне за ново разглеждане от друг състав при същия съд. От ответната страна - ОДЗ-Пловдив и заинтересованата страна - министърът на земеделието и храните е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, подаден от процесуалния им представител, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Изложени са твърдения, които опровергават тези в касационната жалба. В становището се моли, решението на съда да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - Държавна агенция по горите, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и поддържа изцяло становището на ответната страна и това на министъра на земеделието и храните. Не претендира разноски. Заинтересованата страна - Агенцията по геодезия, картография и кадастър не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административен прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, тъй като е спазена процедурата предвидена в чл. 45в ППЗСПЗЗ. Предлага решението да се остави в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: От данните по делото се установява, че кметът на община Лъки е ожалвал заповед № 570 от 4.08.2008 г. на директора на ОДЗ-Пловдив, с която той е одобрил протоколното решение от 31.07.2008 г. взето на основание чл. 45в, ал. 5 ППЗСПЗЗЗ от назначената от него комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. В заповедта изрично е записано, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването й по реда на АПК пред Административния съд-Пловдив. След направено уточняване на подадената жалба, е прието, че тя се отнася до 499 имота, описани по землища в община Лъки. Съдът е установил фактите по спора относно заповедта на директора на ОДЗ-Пловдив за назначаване на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Извършил е контрол за законосъобразност върху взетото протоколно решение на назначената комисия, към което са били приложени описи на имотите в община Лъки по землища, съответно за земите по чл. 19, ал. 1. Приложенията са съдържали два описа: относно недвижимите имоти придобити от общината преди влизането в сила на ЗИДЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 13 от 2007 г. и относно имотите по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1. В съставените приложения имотите са описани по ЕКАТТЕ, площ, начин на трайно ползване, начин на възстановяване на собствеността върху имота, като комисията е ползвала и регистъра на имотите към картата на възстановената собственост. Съдът е установил, че протоколното решение на комисията е взето с мнозинство, въпреки, че е било подписано от двама от членовете й с особено мнение, приложени към протоколното решение, което обстоятелство не се е отразило на кворума. По наведените доводи в жалбата и по искане на жалбоподателя съдът е допуснал заключение на вещо лице, прието без оспорване от страните. Приел е, че процедурата по чл. 45в ППЗСПЗЗ е спазена от комисията, а при извършения контрол за законосъобразност върху заповедта на директора на ОДЗ-Пловдив не са установени нарушения, поради което е счел заповедта за законосъобразна и е отхвърлил оспорването й. С допълнително решение № 1252 от 20.07.2011 г. съдът е отхвърлил искането на кмета на община Лъки за допълване на решението. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Доводът в касационната жалба относно това, че комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ не е изложила мотиви за съществуващите постройки в земите по чл. 19, ал. 1, които постройки са съществували преди 1991 г. и че тези имоти е следвало да бъдат предадени от общината на държавата, е неоснователен. Земите по чл. 19, ал. 1 са земеделските имоти, които са останали след възстановяване на собствеността и за тях не са се явили собственици, които да заявят правото си на собственост върху тях. Тези имоти се стопанисват от общината и когато това стопанисване е продължило повече от 10 години от влизане в сила на картата на възстановената собственост (КВС) по силата на закона - § 26 от ПЗРЗИДЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 13 от 2007 г. общината става техен собственик. Тези земи освен това служат и за целите по ал. 4 на чл. 19, в редакцията на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 43 от 29.04.2008 г. в срока, според § 23 от ПЗРЗИДЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 13 от 2007 г. Вписването от комисията на констатираните и съществуващи постройки в имотите, попадащи в земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ не прави протоколното й решение незаконосъобразно и необосновано. Постройките съществуват и това обстоятелство е отразено в съставените приложения, неразделна част от протокола на комисията по чл. 19, ал. 2. Искането в т. 3 от касационната жалба тези постройки да се запишат като сгради на прекратените по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ организации е неоснователно. Въпросът за изясняването на статута на тези сгради, времето на построяването им и принадлежността на правото на собственост върху тях не е в предоставената компетентност на комисията по чл. 19, ал. 2. Доказването на материалното право на собственост върху недвижим имот се осъществява не по реда на съдебно административното производство. Приложенията към протокола на комисията по чл. 19, ал. 2 са в две части. Първата част е за тези имоти в землището, които са вписани като земи по чл. 19, ал. 1, които следва да бъдат предадени на общината за съставянето на актове за общинска собственост. Вторите приложения към протокола са за земите, по отношение на които са констатирани непълноти или грешки. В тях са вписани съответно съществуващите постройки от преди 1991 г. В тези приложения е посочено, че констатираните грешки трябва да се отстранят по съответния законен ред. Това не означава, че те се изземват от общината и се предават на държавата, каквито доводи се съдържат в касационната жалба. Неоснователно е и оплакването, че в заповедта на директора на ОДЗ-Пловдив не било записано пред кого и в какъв срок може да се обжалва, както и че тя не е била връчена на кмета на община Лъки. От данните по делото се установява, че в заповедта на директора на ОДЗ-Пловдив е записано, че се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването й по реда на АПК пред Административния съд-Пловдив - лист 70 от том I на делото. Тя е връчена на кмета на община Лъки на 7.08.2008 г., според известието за доставяне - лист 72 от том I от делото. Тези факти правят оплакването неоснователно. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните в касационната жаба нарушения, представляващи касационни основания за отмяна, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение