Определение № 4192 от 16.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3514/2026 г.

Производството е по реда на чл. 228АПК. Образувано е по частна жалба на В. В. В. от гр. Плевен, която жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Л. Попова определение № 286/29.01.2026г., постановено по адм. дело № 529/2025 г. по описа на Административен съд Плевен. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и постановяване на нов акт, с който да се измени решението на съда в частта за разноските като се намалят съществено присъдените разноски в полза на ответната в производството страна. Ответната страна – Директор на дирекция „ОДОП“ Велико Търново при ЦУ на НАП, действащ чрез процесуалния представител юрск. Т. Лазаров, в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от страна по делото и в срока по чл. 230 АПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество съдът съобрази следното: С определение № 286/29.01.2026г., постановено по адм. дело № 529/2025 г. по описа на Административен съд Плевен е оставено без уважение искането на В. В. за изменение на постановеното по делото решение №3894/29.12.2025г. в частта на разноските чрез намаляване на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново. За да приеме искането за изменение на решението в частта за разноските за неоснователно, първоинстанционният съд е приел, че не е направено възражение от молителя за намаляване на възнаграждението на процесуалния представител на ответната страна поради мотивирана прекомерност на същото, нито е допуснато несъответствие или грешка при изчисляване определяне на юрисконсултско възнаграждение от съда по правилата на чл.161 ДОПК. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим в административния съдебен процес на основание пар.2 ДР ДОПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но по искане на насрещната страна. За разлика от чл.161, ал. 2 ДОПК и случаите, когато по силата на закона съдът определя съдебните разноски за адвокатско възнаграждение (напр. чл. 38, ал. 2 ЗА), преценката за прекомерност на разноските за адвокат и съответстват ли те на фактическата и правна сложност на делото, не се извършва служебно от съда. Такава възможност не следва и от решението на Съда на ЕС по дело С-438/22. Това решение дава отговор на въпроса при преценката за прекомерност на разноските за адвокат, обвързан ли е съда от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с наредбата по чл. 36 ЗА, към които препраща чл. 78, ал. 5 ГПК, съответно чл. 161, ал.2 ДОПК и чл. 38, ал. 2 ЗА. В конкретния случай, не е налице своевременно направено възражение от молителя или негов процесуален представител по реда и в смисъла на възражението по чл.78,ал.5 ГПК, поради което съдът правилно не е изследвал фактическата и правна сложност на спора и е присъдил възнаграждението съобразно правилата по чл.161 ДОПК. По изложените съображения атакуваното пред касационната инстанция определение на АС Плевен като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,