Определение № 60240 от 15.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 351/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по иска „Медекс“ ООД срещу решение № 12236 от 03.11.2020 г. по в.т.д. 1863/20 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение № 503 от 12.03.2020 г. по т.д. 252/18 г., СГС, VI- 8 състав. С решението си Софийски градски съд е отхвърлил предявения от „Медекс“ ООД срещу „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. С въззивното решение, съдът е потвърдил решението на първоинстанционния съд. Въззивният съд е възприел твърденията на ищеца, при така предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1от ЗЗД, за липса на основание за усвояване на банкова гаранция от ответника и петитум за искане за осъждане на болницата да върне на ищеца получената без основание сума от 236 775,36 лв. Съдът е разгледал твърдените обстоятелства и е приел, че банковата гаранция е издадена за обезпечение изпълнение на задължения по договор № Д4-81/13.10.2016 г., че болницата е издала фактура за начислени неустойки, предвидени в чл. 9 от този договор. По отношение на доводите за нищожност на уговорките за неустойка поради противоречие със закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави, съдът е изложил съображения за неоснователност и е отхвърлил същите. Настоящият съдебен състав е постановил, на основание чл. 288 от ГПК определение № 60 607 от 25.11.2021 г. по т.д. 92/21 г., ВКС, II ТО, по касационна жалба на ответника в настоящето производство „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология” ЕАД, против решение № 12002 от 16.09.2020г. по т.д. № 1464/2019 г. на Апелативен съд - София, с което, след отмяна на решение № 127 от 18.01.2019 г. по т.д. № 144/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени като погасени чрез прихващане предявените от „Медекс” ООД срещу „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология” ЕАД искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, лечебното заведение е осъдено да заплати лихви за забава, представляваща лихва за забава върху просрочената главница по договор № Д4- 81/13.10.2016 г. за периодични доставки на лекарства, дължима за периода от деня, следващ падежа на просроченото задължение по съответната фактура. С посоченото решение са разгледани и възражения за прихващане, основани на вземания за неустойка, на основание чл. 9, ал. 2 от договор 4-81 от 13.10.2016 г, договор Д4-14/01.12.2016 г. и договор № Д4-6 от 30.1.2017 г. както и чл. 28 от договор Д4-61 от 24.6.2014 г., договор № Д4-100/10.8.2015 г. и договор Д4-110/1.9.2015 г., съответно направените насрещни доводи за нищожност на клаузите за неустойка в тези договори поради противоречие с добрите нрави и противоречие със закона. Видно от съдебното решение на въззивния съд, предмет на касационната жалба, по която е образувано настоящето дело, с него са разгледани и основания за нищожност на клаузите на чл. 9 и чл. 28 от договор № Д4-81/13.10.2016 г. (сключен между същите страни „Медекс“ ООД и „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД), на основание противоречие със закона и на основание накърняване на добрите нрави. Предвид предмета на разглежданата в настоящето производство касационна жалба на „Медекс“ ООД и на касационната жалба на „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД, по която е постановено определение от 25.11.2021 г. по т.д. 92/21 г. настоящият съдебен състав намира, че има частично съвпадение в предмета на двете дела. Налице е и частично съвпадение в произнасянето на съда в двете съдебни решения, а именно в частта относно правото на неустойки, предвидени в договор № Д4-81/13.10.2016 г. на основание чл. 92 от ЗЗД, респ. разглеждане на доводи за нищожност на същите, поради противоречие със закона и противоречие с добрите нрави. За да се осигури безпристрастно разглеждане на касационната жалба на „Медекс“ ООД, по която е образувано настоящето производство, настоящият съдебен състав следва да се отведе, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение