Определение № 71 от 06.02.2026 г. на ВКС по н. д. № 101/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44, ал.1 от НПК по спор за подсъдност между ОС- Видин и Софийски градски съд, възникнал по повод на това, кой е компетентния съд да разгледа и да се произнесе по молба от Държавна правозащита на Република Северна Македония за признаване и допускане на изпълнението на територията на Република България на Присъда/Решение №VІ К №1547/21 от 16.12..2021г. от Основен наказателен съд Скопие, влязла в сила на 06.04.2022г. в частта, относно заплащане на щета в размер на 8.098.562,00 денари от лицето А. А. А., ЕГН [ЕГН], с адрес:гр.Видин, [улица]. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Производството пред Софийски градски съд е образувано по искане с вх.№84759/29.07.2024г. от Министерство на правосъдието на Република България, с което е препратена молба от Държавна правозащита на Република Северна Македония за признаване и допускане на изпълнението на територията на Република България на Присъда/Решение №VІ К №1547/21 от 16.12..2021г. от Основен наказателен съд Скопие, влязла в сила на 06.04.2022г. в частта, относно заплащане на щета в размер на 8.098.562,00 денари от лицето А. А. А., ЕГН [ЕГН], с адрес:гр.Видин, [улица].Делото пред Софийски градски съд е било образувано като гражданско под № 8693/2024г. по описа на съда. С определение №21842 от 05.11.2025г. съдията-докладчик от Софийски градски съд е приел, че не е компетентен да разгледа и реши делото, като е прекратил съдебното производство и го е изпратил по подсъдност на ОС- Видин.Според изложените съображения, аргументирани с позоваване на разпоредбите на чл.20 и чл.22 от Договора за правна помощ по граждански дела, съставен в Скопие на 15.05.2000г. и чл.463 и следващите от НПК на Република България, доколкото в конкретния случай се иска признаване и допускане на изпълнението на постановена от издаващата държава присъда в частта за обезщетяване на имуществени вреди по наказателно дело, а не за самостоятелен граждански иск, приет за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство, то компетентен е окръжния съд по местоживеене на осъденото лице, а именно –ОС-Видин. При постъпване на делото във Видински окръжен съд, същото е било образувано като частно наказателно дело под № 522/2025г. по описа на съда.Определеният на случаен избор съдия-докладчик е приел същото като с Разпореждане от 23.11.2025г. го е насрочил в открито съдебно заседание.След проведени две съдебни заседания, в рамките на които е била констатирана невъзможност осъденото от издаващата държава лице да бъде издирено и установено, с протоколно определение №28 от 22.01.2026г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на ВКС, повдигайки спор за подсъдност.В мотивната част на съдебния акт е прието, че паричната сума /8.098.562,00 денари/, относно която се иска изпълнение на територията на Р.България на част от постановената от издаващата държава присъда представлява обезщетение за вреди, присъдено въз основа на граждански иск, предявен и разгледан в наказателния процес, в който е постановен влезлия в сила краен съдебен акт на Република Северна Македония.Доколкото тази сума няма характер на наказание, като не е постановено и отнемане или конфискация на средствата на престъплението и на имуществото, придобито чрез престъпление, или на неговата равностойност, ОС-Видин е извел извод, че същата представлява гражданско вземане, а частта на присъдата, отнасяща се до коментираното обезщетение следва да се третира като гражданско съдебно решение.С тези съображения е приел, че реда по чл.463 и следващите от НПК е неприложим, а доколкото се касае до съдебно решение, постановено от държава извън ЕС, по което се претендира изпълнение по присъдено гражданско вземане, макар и по иск по наказателно дело, приложим е реда по чл.117 -124 от КМЧП, възлагащ изрична компетентност на СГС. На първо място, следва да бъде обсъден въпроса, дали повдигнатия спор за подсъдност може да бъде разгледан и разрешен в процедура по чл.44, ал.1 от НПК, доколкото същия е възникнал между граждански и наказателен съд.Извън съмнение е обстоятелството, че по реда на чл.44, ал.1 от НПК се разглеждат спорове за подсъдност единствено между съдилища по наказателни дела, за които са приложими нормите на НПК /чл.36-41 и чл.45 от НПК/.Макар, на пръв поглед да изглежда, че процесната препирня е между граждански и наказателен съд, доколкото именно такива са повдигналите я съдилища, настоящия състав на ВКС счита, че няма пречка, същата да бъде разгледана и разрешена в процедурата, по която делото е образувано пред касационната инстанция, тъй като генералния въпрос в случая е, кой е компетентния съд да разгледа и реши по същество искането за признаване и допускане на изпълнение на територията на Р.България на съдебния акт, постановен от чуждата държава –дали този по местоживеене на осъденото лице, съгласно чл.465, ал.2 от НПК, или съда, комуто е възложена изрична компетентност –СГС, по силата на вътрешното и международното право. На следващо място, касационния съд счита, че повдигнатия спор следва да бъде разрешен в полза на ОС-Видин, като касационния съд изцяло споделя изложените от съдията-докладчик съображения в изготвения от него съдебен акт.В тази връзка, правилно е приета неприложимост на екзекватурата, предвидена в чл.463 и следващите от НПК, доколкото този ред е относим към признаване и изпълнение на влязла в сила присъда, постановена от чужда държава и налага изследване на обстоятелствата, изрично посочени в разпоредбата на чл.463, ал.1 от НПК, съответно тези, предвидени в чл.469 от НПК, а процесния случай не е такъв.Видно е от материалите по делото, че Република Северна Македония е поискала чрез Министерство на правосъдието на Република България признаване и допускане на изпълнението на територията на Република България на Присъда/Решение №VІ К №1547/21 от 16.12.2021г. на Основен наказателен съд Скопие, влязла в сила на 06.04.2022г., в частта, в която българския гражданин А. А. А. се задължава да заплати на Република Северна Македония обезщетение в размер на 8.098.562,00 денара, представляващо неплатен ДДС.Няма спор, че със същия съдебен акт на българския гражданин А. са наложени за извършеното от него данъчно престъпление /в съучастие с друго лице/ следните наказания:4 години „лишаване от свобода“ и „глоба/парично наказание“ в размер на 1500 в евро.Безспорен е и факта, че издаващата държава не претендира за признаване и изпълнение на територията на Р.България на постановения от нея съдебен акт в частта, относно наложените на българския гражданин наказания.Отправеното искане е единствено по отношение на частта от чуждия съдебен акт, с която българския гражданин е задължен да заплати в полза на издаващата държава посочената по-горе парична сума, представляваща обезщетение за вреди, присъдени въз основа на предявен и разгледан в рамките на наказателния процес граждански иск.Както правилно е приел състава на ОС-Видин процесната сума, относно която се иска изпълнение на чуждия съдебен акт на територията на Р.България няма характер на наказание, ангажиращо провеждане на процедурата по чл.463 и следващите от НПК, а представлява гражданско вземане, позволяващо третиране на частта от присъдата, с която е постановено като гражданско съдебно решение и в този смисъл попадащо в обхвата на чл.20, т.2 от Договора за правна помощ по граждански дела между Р.България и Р.Македония, ратифициран със закон, приет от 38-то НС на 12.01.2001г., обн. бр.40 от 19.04.2002г., в сила от 07.04.2002г.Съгласно разпоредбата на чл.22 от посочения Договор признаването и изпълнението на съдебни решения, постановени от някоя от договарящите страни се осъществява от съда на договарящата страна, към който е отправена молба, по начин, установен от националното й законодателство.В ГПК на Р.България и по конкретно в глава петдесет и седма се съдържат специални разпоредби за признаване на чуждестранни решения.Този ред обаче е съобразен с членството на страната ни в ЕС и е относим към съдебни актове, постановени от държава, която също е член на ЕС.В случаите, когато съдебния акт е постановен от държава, която не е член на ЕС, какъвто е настоящия, приложение следва да намери Кодексът на международното частно право (КМЧП), в чл.119, ал.1 от който е предвидена изрична компетентност на Софийски градски съд. Поради изложените съображения делото следва да бъде възложено за разглеждане и решаване по същество на Софийски градски съд. Водим от горното и на основание чл.44, т.1 от НПК, ВКС, І НО,