Определение № 477 от 20.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6533/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от община Тутракан, представлявана от кмета на общината, чрез пълномощник адв. Я. Христов, с искане за изменение на решение № 12861 от 27.11.2024г., постановено по адм. дело № 6533/2024г. по описа на Върховния административен съд, в частта му за разноските. В молбата се поддържа, че предметът на правния спор е сложен, изисква задълбочен анализ и познаване, както на приложимата нормативна уредба, така и на практиката по нейното прилагане, поради което се иска в полза на община Тутракан да бъдат присъдени направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в техния пълен и надлежно доказан по делото размер. Ответникът по искането – заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител юрк. Бъчваров, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК депозира писмен отговор за неоснователност на искането за изменение на решението в частта му за разноските. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че искането е допустимо, тъй като е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна. Разгледано по същество искането е неоснователно. С решение № 12861 от 27.11.2024г., постановено по адм. дело № 6533/2024г. по описа на Върховния административен съд, чието изменение се иска, е оставено в сила решение № 456 от 07.05.2024г., постановено по адм. дело № 198/2023г. по описа на Административен съд Силистра, като ДФЗ е осъден да заплати на община Тутракан сумата от 30000 лв., представляваща разноски за касационното производство. Касационният състав е изложил мотиви, че с оглед изхода на спора и направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски по делото, ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на община Тутракан разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Посочено е, че по делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 58 331,90 лв., но предвид направеното от касатора възражение за неговата прекомерност е преценено, че този размер следва да бъде редуциран до 30 000 лв. Отбелязано е, че минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно правилото на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 44 616,60лева. Наред с това са съобразени мотивите, изложени в решението на СЕС по дело С-438/2022 г., и възможността на съда да присъди възнаграждение и под минималния размер, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, при което е счетено, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото размерът от 30 000 лева се явява съответстващ на критериите за справедливо и обосновано възнаграждение за адвокат. Неоснователно в молбата за изменение на постановеното решение в частта му за разноските се поддържа, че предметът на правния спор е сложен - изисква задълбочен анализ на относимата нормативна уредба и приложимата съдебна практика, поради което направените в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение е следвало да бъдат присъдени в техния пълен и надлежно доказан размер. Предмет на касационен контрол е решение на Административен съд Силистра, с което е отменено решение за налагане на финансова корекция на община Тутракан, издадено на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Делото не се отличава с по-висока правна и фактическа сложност в сравнение с други дела, по които са разглеждани сходни правни спорове за наложени финансови корекции заради приети от органа нарушения при провеждане на възлагателни процедури по реда на ЗОП. Касационният съдебен състав е възприел изводите на първоинстанционния съд по приложението на материалния закон, изведени при точно направени фактически установявания въз основа на приобщени по делото относими доказателства. Обстоятелството, че наложената финансова корекция е във висок размер, само по себе си не обуславя значителна правна сложност на спора или необходимост от високоспециализирана правна защита. При това, съгласно чл. 46, ал. 1 и 2 от Закона за адвокатурата всеки адвокат е длъжен да упражнява съвестно своята професия и да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин, поради което качеството на предоставяните правни услуги не би следвало да е обусловено от материалния интерес по делото. Неоснователно е и възражението, че след като съдът е намалил размера на адвокатското възнаграждение до 30000 лв., към същия е следвало да се прибавят 20% ДДС и така полученият сбор да бъде присъден в полза на претендиращата разноските страна. Видно от представените по делото платежни документи и списък на разноските община Тутракан е претендирала разноски в размер на 58 331,90 лв. с ДДС, като именно тази сума е редуцирана до 30000 лв. По изложените съображения не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,