Определение № 1747 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 845/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от З. Д. П., против определение № 2958 от 15.10.2024г., постановено по адм. дело № 658/2023г. по описа на Административен съд Русе, с което е оставено без уважение искането на З. Д. П. за изменение на определение № 1191 от 08.04.2024г., постановено по същото дело. В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно, постановено в крайно противоречие, както с материалните закони, така и с процесуалните правила в Република България. Твърди се, че съдът се е произнесъл по преклудирано искане за присъждане на разноски, както и че не е съобразил вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Иска се отмяна на обжалваното определение. Ответникът – И. К. П., чрез пълномощник адв. М. Стоянова, в срока по чл. 232 АПК депозира писмен отговор на частната жалба, в който развива подробни съображения за нейната неоснователност. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Русе (АС Русе) е образувано по жалба от З. Д. П., в качеството му на кандидат за общински съветник, срещу решение № 213-МИ от 30.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия – Русе (ОИК-Русе), с което на основание чл. 453 и 454 от Изборния кодекс и въз основа на получените данни от протоколите на СИК, са определени резултатите от проведените избори за Общински съвет Русе. С решение № 297 от 16.11.2023г., постановено по адм. дело № 658/2023г. по описа на Административен съд Русе, е потвърдено решение № 213-МИ от 30.10.2023 г. на ОИК-Русе. Решението на АС Русе е оставено в сила с решение № 4057 от 03.04.2024г., постановено по адм. дело № 11656/2023г. по описа на Върховния административен съд. С определение № 1191 от 08.04.2024г., постановено по адм. дело № 658/2023г. по описа на АС Русе, е допълнено решение № 297 от 16.11.2023г., постановено по същото дело, в частта му за разноските, като З. Д. П. е осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) на адв. М. Стоянова от АК-Русе, личен № 1200038670, сумата от 1 000 лева, представляваща възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ. Срещу това определение е подадена частна жалба от З. П. до Върховния административен съд. С определение № 6215 от 21.05.2024г., постановено по адм. дело № 5015/2024г. по описа на Върховния административен съд, производството по делото е прекратено и делото е изпратено на АС Русе за произнасяне по частната жалба на З. П., имаща характера на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Съставът на касационната инстанция, като е съобразил изложените в частната жалба твърдения, е счел, че същата има характер на искане за изменение на обжалваното определение по смисъла на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, по което компетентен да се произнесе е съдът, който го е постановил. С обжалваното в настоящото производството определение № 2958 от 15.10.2024г. решаващият състав е оставил без уважение искането на З. П. за изменение на определение № 1191 от 08.04.2024г., постановено по адм. дело № 658/2023г. по описа на АС Русе. За да постанови този резултат, съдът е отхвърлил доводите на искателя, че заинтересованата страна И. П., на когото е оказана безплатно адвокатска помощ, няма право на разноски, а дори и да се приеме, че има такова право - присъденото възнаграждение за адвокат не е съобразено с продължителността и правната сложност на делото, както и с процесуалната активност на явилия се адвокат. По първото възражение е отбелязано, че предвид изхода на спора, заинтересованата страна И. П. има право на разноски за адвокатско възнаграждение, но същият не е направил реално такива, тъй като е бил представляван от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата и е оказана безплатна адвокатска помощ от адв. М. Стоянова. Прието е, по аргумент от чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗА, че адв. Стоянова има право на възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство, в производството пред АС Русе, на заинтересованата страна И. П.. По второто възражение, касаещо определения размер на разноските, е счетено, че присъдената сума от 1000 лв. е в установения минимум съгласно приложимата в случая норма на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За неоснователно, включително с оглед практиката на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС, както и дело С-438/2022г., е прието възражението на инициатора на производството по чл. 248 ГПК за прекомерност на този размер, като е посочено, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение напълно съответства на фактическата и правна сложност на казуса и осъществения обем процесуално представителство – в случая участие в съдебно заседание, изготвен писмен отговор по касационната жалба, изготвен отговор на настоящата молба. Обжалваното определение е правилно. В случая претенцията за присъждане на разноски за производството пред Административен съд Русе е с правно основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, според която разпоредба адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. Решаващият състав точно е посочил, че за да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА, следва да са налице няколко кумулативни предпоставки - 1. Да е налице договорена безплатна правна помощ; 2. Да е налице реално осъществено представителство и 3. Другата страна по правния спор да дължи разноски. Обосновано в тази връзка, с оглед данните по делото, е приета безспорна установеност на визираните предпоставки. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Наред с това, съдът е съобразил мотивите, изложени в решенията на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС, както и дело С-438/2022г., и възможността да се присъди възнаграждение и под минималния размер, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, с оглед на фактическата и правна сложност на делото, и е извел обосновано заключение, че в случая не са налице основания за редуциране на присъдения размер на адвокатското възнаграждение. Настоящият съдебен състав споделя изцяло преценката на решаващия съд, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение напълно съответства на фактическата и правна сложност на спора и осъществения обем процесуално представителство. Само за пълнота следва да се отбележи, че съдебните производства по Изборния кодекс се развиват по съкратени срокове, като в случая заинтересованата страна П. е призован на 09.11.2023г. за съдебното заседание на 13.11.2023г., съответно упълномощената адв. Стоянова е следвало максимално бързо да се запознае с материалите по делото и да организира процесуалната защита на своя доверител. Процесуалният представител на заинтересованата страна И. П. е положил необходимите процесуални усилия, като е взел участие в съдебното заседание, проведено на 13.11.2023г., изразил е становище, както по доказателственото искане за повторно преброяване на всички бюлетини, подадени при избора на общински съветници, така и по съществото на спора. Действителната правна и фактическа сложност на делото е обект на конкретна преценка от съда, а не от страните по делото. Настоящият съдебен състав намира за обоснован изводът на първоинстанционния съд, че присъденото адвокатско възнаграждение на упълномощената адв. Стоянова съответства на правната и фактическа сложност на спора и на действително положените процесуални усилия, съответно присъденият размер от 1000 лв. се явява съответстващ на критериите за справедливо и обосновано възнаграждение. Неоснователни са доводите в частната жалба, че съдът се е произнесъл по преклудирано искане за присъждане на разноски, направено след приключване на всички заседания по делото и след постановяване на съдебното решение. Напротив, видно от протокола от единственото съдебно заседание по делото, проведено на 13.11.2023г., след като съдът е дал ход на делото по същество, адв. Стоянова своевременно е направила искане, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА във вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, да бъде определено адвокатско възнаграждение, което жалбоподателят да заплати на адв. Стоянова. По изложените съображения, като е приел, че не са налице основания за изменение на постановеното определение, с което е присъдено възнаграждение на адв. Стоянова на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗА, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение