Определение № 6391 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5240/2026 г.

Производството е по реда на чл.213а, ал.7 във вр. чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. М. П. от гр. Варна срещу разпореждане № 5454 от 30.04.2026 г., постановено по адм. дело № 1114/2025 г. по описа на Административен съд - Варна. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното разпореждане като постановено в нарушение на закона и противоречие с правото на ефективен достъп до съд по чл.6 и чл.13 от ЕКПЧ. По развити доводи за неправилност на разпореждането се иска неговата отмяна и изпращането му за продължаване на съдопроизводствените действия в друг равен по степен административен съд. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното разпореждане № 5454 от 30.04.2026г., постановено по адм. дело № 1114/2025 г. по описа на Административен съд - Варна е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. М. П. срещу решение № 5016 от 22.04.2026г. постановено по адм. дело № 1114/2025г. по описа на АС - Варна. За да постанови този резултат, административният съд приема, че е налице хипотезата на чл. 213а, ал. 2 във връзка с чл. 215, т. АПК, като излага съображения за недопустимост на касационната жалба като подадена срещу необжалваем съдебен акт. Така постановеното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Решение № 5016 от 22.04.2026г. по адм. д. № 1114/2025г. по описа на АС - Варна е постановено в производство по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). На основание чл. 40, ал. 3 ЗДОИ решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване. При тази нормативна регламентация, правилно и в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд приема недопустимост на касационната жалба на П. и я оставя без разглеждане с обжалваното разпореждане. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че оспореното разпореждане е в противоречие с правото на П. до ефективен достъп до съд по чл.6 и чл.13 от ЕКПЧ. Разпоредбата на чл.6, §1 ЕКПЧ повелява, че всяко лице при определяне на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обнинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от незивисим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Правото на частния жалбоподател на справедлив съдебен процес в случая е гарантирано и предвидено изрично в разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗДОИ, която повелява, че решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд. В случая частния жалбоподател се е възползвал от това право като е оспорил постановеното Решение №003 от 05.05.2025г. по чл.28 от ЗДОИ на председателя на Административен съд - Варна. За насрочените открити съдебни заседания П. е бил редовно и лично призован, по делото е постановено решение в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. При осигурено от националното законодателство ефективно правно средство за защита пред съд, правото на жалбоподателят на справедлив съдебен процес, съгласно чл.6, §1 от ЕКПЧ не е нарушено. Постановеният съдебен акт, с който касационната жалба до ВАС срещу постановеното решение на АС - Варна е оставена без разглеждане, не обективира отказ от правосъдие. Правното съдържание на този акт произтича от задължението на административния съд да извърши проверка за допустимостта на касационната жалба, съгласно разпоредбата на чл.213а, ал.2 АПК и правомощието да я остави без разглеждане при наличие на основанията по чл.215 АПК. Оспореното разпореждане е постановено в съответствие с изричната разпоредба на чл.40, ал.3 от ЗДОИ, предвиждаща че решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване, поради което е налице основанието по чл.215, т.4 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане. Изключването на касационния контрол на решенията на административния съд по чл. 40 от ЗДОИ не може да бъде приравнено на нарушение на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КПЧОС), тъй като в производството пред първоинстанционния съд на жалбоподателят е било осигурено правото на справедлив съдебен процес. Уредбата на чл. 6, ал. 1 КПЧОС за публичност на разглеждане на делата е относима към материалноправен спор относно съществуването и принадлежността на конкретно материално субективно право, но не е приложима по отношение допустимостта на касационното оспорването, което е изключено по силата на законова разпоредба - чл.40, ал. 3 ЗДОИ.. При нормативно регламентираната едноинстанционност на съдебния контрол на решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация (чл. 40, ал. 3 ЗДОИ), обжалваното разпореждане, с което на основание чл.213а, ал.2 от АПК е оставена без разглеждане като подадена срещу решение, което не подлежи на касационно оспорване, следователно недопустима на осн. чл.215, т.4 АПК, жалбата на Н. П. срещу решение №5016 от 22.04.2026г. по адм. дело №114/2025г. по описа на АС - Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на осн. чл.221, ал.2 във вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение