Определение № 10559 от 23.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10545/2026 г.

Производството е образувано по подадена частна жалба от А. М. Ш., чрез адв.Кривчева срещу определение №10704/14.09.2026 г. постановено по адм.д.№2892 по описа на Административен съд гр.Пловдив за 2026 г. С атакуваното определение е отказано спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административен мярка /ЗПАМ/№26-0444-000083/08.09.2026 г. издадена от Началник сектор към ОД на МВР гр.Пловдив, РУ 05. В частната жалба се твърди, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна. Според частния жалбоподател презумпцията на чл.172, ал.6 ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт не е необорима, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Въпреки това, преценката му относно конкретните факти по делото е неправилна. Частният жалбоподател възразява срещу приетото в съдебния акт, че няма настъпване на неблагоприятни последици – значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на ЗПАМ. Лицето се занимава с внос на автомобили от САЩ и отнемането на СУМПС сериозно засяга интересите му. Като едноличен собственик и управител на „Премиум импортс“ ЕООД, А. Ш. не може да бъде заместен в дейността си, тъй като няма кого да упълномощи, а освен това временните номера са издадени на негово име. Възлагането на дейността на трето лице, дори това да е възможно е свързано с разходи и не би довело до резултатите, които собственика на дружеството цели. При произнасянето е пренебрегнато изложеното при обжалването на административния акт, че като дата на извършване на нарушението се сочи 05.09.2026 г. около 22.45 ч., издаденият АУАН е с дата 06.09.2026 г., а заповедта за прилагане на ПАМ е с дата 08.09.2026 г. Следователно възниква въпросът на какво основание е иззето СУМПС на лицето и изобщо има ли такова. Възразява се и срещу извършената преценка за баланс между предпоставките за прилагане на нормата на чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 от АПК и охраняваните интереси с допуснатото по закон предварително изпълнение, тъй като липсват данни да е засегнат реално конкретен обществен интерес. Изложени са при обжалването на ЗПАМ достатъчно аргументи за налагане на незаконосъобразна мярка. Административния орган не е изяснил релевантните факти при установяване на нарушението, с което е пренебрегнал задълженията си по чл.35 АПК По тези съображения се иска определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на ЗПАМ, а СУМПС да бъде върнато на жалбоподателя. Ответникът – Началник сектор при ОДМВР гр.Пловдив, РУ 05, не изразява становище по частната жалба. Върховен административен съд състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд гр.Пловдив е бил сезиран с жалба, подадена от А. М. Ш. срещу заповед за прилагане на ПАМ № 26-0444-000083/08.09.2026 г., издадена от Началник отдел при ОДМВР гр. Пловдив, РУ05, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "дд" от ЗДвП е наредено временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 12 месеца. В жалбата се съдържа и искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ, което било мотивирано с доводи, че отнемането на СУМПС ще доведе до невъзможност за А. Ш. да изпълнява задълженията си като управител на търговско дружество и единствен негов собственик, което би довело до настъпване на вреди в патримониума му. Допълнително се сочи, че ЗПАМ е незаконосъобразна и това е самостоятелно основание да се постанови нейното спиране, тъй като в противен случай би се стигнало до изтърпяване на едно ограничение наложено незаконосъобразно. Решаващият състав на АС гр.Пловдив е обсъдил наведените от жалбоподателя твърдения и е приел, че сам по себе си фактът на ограничаване възможността за упражняване на търговска дейност лично от собственика на юридическото лице за действително дълъг период от време не означава, че е отречена възможността да бъде осъществена тази дейност от друго лице съгласно предвидените възможности в ТЗ. При постановяване на определението е съобразено решение на СЕС по дело С-605/23г., като е посочено, че преценката за баланс между предпоставките за прилагане на нормата на чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 АПК и охраняваните интереси с допуснатото по закон предварително изпълнение на ПАМ ориентира към превес на защита на обществения интерес от недопускане използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на пътници и товари. Според съда не са налице основания за спиране на предварителното изпълнение, тъй като не е доказано, че по отношение на лицето ще настъпи значителна или трудно поправима вреда за него. Определението е правилно. Оспорената заповед за прилагане на ПАМ № 26-0444-000083 от 08.09.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "дд" от ЗДвП е наложена ПАМ, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение може да бъде спряно при условията на чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 АПК, но само ако адресатът на заповедта докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства, възникнали след издаването на административния акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. При тази правна уредба, прилагането на ПАМ "временно отнемане на СУМПС" е свързано с поведение, характеризиращо се с висока степен на обществена опасност. Именно поради това предварителното изпълнение на мярката е насочено към защита на особено значими обществени ценности – живота и здравето на останалите участници в движението.В този аспект обоснован и съответстващ на закона е изводът на първоинстанционния съд, че А. Ш., който носи доказателствената тежест, не е установил наличието на значителна или трудно поправима вреда, която да е пряка последица от предварителното изпълнение на административния акт. Основните твърдения в частната жалба са свързани с невъзможност да осъществява търговска дейност свързана с внос на автомобили от САЩ. Сочи се, че транзитните номера, които ползва за дейността си не могат да се ползват от друго лице. За тези създадени пречки, които не са нови обстоятелства настъпили след издаване на ЗПАМ, не са представени никакви доказателства. Освен това съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, предвижда специален ред за издаване на временни регистрационните табели за търговци. В чл.30, ал.1 до ал.21 от Наредбата не се съдържа задължение управителят и собственик на дружеството лично да управлява автомобилите при движението на които се използват временни табели. Временната невъзможност на частния жалбоподател да упражнява своето право на управление на МПС всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни, а нейното незабавно изпълнение е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на частния жалбоподател със същата степен на значимост. Останалите доводи в частната жалба касаят законосъобразността на оспорената заповед и също са съобразени от първоинстанционния съд в съответствие с тълкуването на СЕС по дело 605/23 г. При констатираната липса на законоустановените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, обосновано съдът е приел, че искането по чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 АПК е неоснователно и като го е отхвърлил е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,