Определение № 9637 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8994/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Л. А., чрез адв. Й. Кашавелова като процесуален представител, против определение № 678 от 22.05.2025г., постановено по адм. дело № 370/2024 г. по описа на Административен съд – Габрово. Изложени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че притежава качеството на заинтересувано лице в хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 4 и т. 5 ЗУТ, поради което е активно легитимиран да оспори процесната заповед на кмета на община Дряново. Счита, че съдът не е преценил надлежно заключенията на СТЕ и обясненията на вещото лице при изслушването в съдебно заседание, с които доводи свързва оплакването за необоснованост и процесуални нарушения, допуснати по делото. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба. Претендира разноски. Ответникът – кметът на Община Дряново, чрез пълномощника си адв. Г. Ненов, представя писмен отговор със становище за неоснователност на частната жалба. Прави искане за оставяне в сила на оспореното определение, което счита за правилно. Претендира разноски. Ответниците - „Роялбилдинг БГ“ ООД и Община Дряново, не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: С оспореното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на А. Л. А. срещу заповед № 557/05.11.2010 г. на кмета на Община Дряново, с която на осн. чл.129, ал.2 ЗУТ е одобрен проект за частично изменение на ПУП-ПР на гр. Дряново за УПИ ІІ, отреден за болница с поликлиника, от кв.87 и улица с о.т. 407,381 и 349, като уличните регулационни линии на УПИ ІІ в северозападната и югозападната част се преместят по границите на ПИ 23947.501.1782 по КК; част от дворищнорегулационната граница в източната част мине по имотната граница на същия имот; УПИ ІІ се раздели на УПИ ІХ-за поликлиника и УПИ ІІ – за болница; улица с о.т. 407,381 и 349 се измести по северната имотна граница на ПИ 23947.501.1782, съгласно проекта към заповедта, като е прекратил производството по делото. За да постанови обжалваното определение, административният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима поради липса на правен интерес за оспорващия по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1-5 ЗУТ. Според формираните мотиви, жалбоподателят се легитимира като собственик на сграда, изградена въз основа на учредено право на строеж в ПИ 23947.501.1771 по КККР, който попада в УПИ ІІІ, кв. 87 по плана на гр. Дряново, а последният е съседен през улицата на УПИ ІІ, кв.87, с оглед на което не е налице основанието по чл.131, ал.2, т.1 ЗУТ - права върху имот, което е предмет на одобрения ПУП. Въз основа на заключение на вещо лице са обосновани изводи, че планът не предвижда свързано застрояване между двата имота, не се допускат намалени разстояния и не се променя предназначението на имота, за който разработката се отнася, поради което не са налице хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 2, 3 и 4 ЗУТ. Изводът е, че тъй като жалбоподателят няма качеството на заинтересувано лице по чл. 131, ал. 2 с ал.1 ЗУТ, не е активно легитимиран да оспори заповедта на кмета на община Дряново за одобряване на ИПУП- ПР. Определението е неправилно. Формираните от съда изводи за липса на активна легитимация на оспорващия в хипотезата на чл.131, ал.2, т.4 ЗУТ са в противоречие със събраните доказателства, поради което са необосновани. Безспорно е установено по делото, включително от съдебно-техническата експертиза, че УПИ ІІІ в кв.87 по ПУП на гр. Дряново, в който попада поземленият имот, по отношение на който жалбоподателят притежава ограничено вещно право да го ползва като собственик на законно изградена в него сграда /гараж/, граничи с улица с о.т. 382-350, част от която с о.т. 407,381 и 349, е в обхвата на ИПУП. Безспорно е също, че с проекта за изменение на ПУП-ПР, одобрен с оспорената заповед, се предвижда присъединяване на западната част от улицата с о.т. 382-350 към новоурегулирания УПИ ІІ-за болница, като присъединеният участък с ширина по оста на улицата от 2,25м., става част от терена на УПИ ІІ. От горните фактически установявания следва, че с одобрения план се променя предназначението на имот от предметния му обхват, а именно частта от улицата о.т. 382-350, която преминава към новоурегулирания УПИ ІІ-за болница, с което се доказва наличието на правен интерес за жалбоподателя да оспори процесната заповед на основанието по чл.131, ал.2, т.4 ЗУТ. Същият е носител на вещно право върху имот, съседен на имот – предмет на плана, за който е предвидена промяна на предназначението. С оглед на изложеното и след преценка на събраните доказателства, настоящият състав на касационната инстанция счита, че за оспорващия е налице изискуемата активна процесуална легитимация по смисъла на чл. 131, ал. 2, т.4 ЗУТ да оспори заповед № 557/05.11.2010 г. на кмета на Община Дряново. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд и съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Неоснователни са доводите в жалбата за наличие на основанието по чл.131, ал.2, т.5 ЗУТ, което е обосновано с данните за това, че се възпрепятства достъпа до сградата на оспорващия в резултат от присъединяването на част от улицата към новообразувания УПИ ІІ, предвидено с оспорения ПУП. Противното на поддържаната теза, горното обстоятелство е относимо към преценката за законосъобразност на издадената заповед с оглед изискванията на чл.108, ал.5 ЗУТ, но не и към допустимостта на оспорването. Независимо от изхода по жалбата, по исканията за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК в зависимост от крайния резултат по делото. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение