Определение № 279 от 16.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 838/2014 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. С определение № 386 от 12.06.2014 г. по гр. д. № 838/2014 г. не е допусната касационна проверка на обжалваното въззивно решение по гр. д. № 2260/2013 г. на Варненски ОС по подадената от Д. Х. касационна жалба. С молба от М.-Г. Ю. И. е направила искане за изменение на определението с присъждане на направените от нея разноски за касационното производство. Касаторката Д. Х. в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подала отговор, в който изразява становище за прекомерност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е основателна. Молителката И., ответница по иска, е направил искане за присъждане на разноските направени за касационното производство в депозирания отговор по касационната жалба. Към нея е представила списък на разноските и договор за правна помощ и съдействие, сключен на 04.02.2014 г. с адв. Н. Т. от В. АК, от които се установява, че направените разноски са в размер на 3783 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът има право на разноски ако не е дал повод за образуване на производството. При този изход на касационното производство искането за присъждане на разноски е основателно. Неоснователно е възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Решението, което не е допуснато до касационна проверка, е постановено в производство по извършване на делба на съсобствени недвижими имоти. В дял на ответницата по касация, а сега молителка, М.-Г. И. е поставен апартамент в [населено място] и гараж, като общата пазарна стойност на делът е 131620.22 лв. Съгласно чл. 7, ал. 4 във вр. с ал. 2, т 5 от Наредбата за размера на минималните адвокатски възнаграждения при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. минималното възнаграждение възлиза на – 3530 лв. плюс 1 % за горницата над 100 000 лв.; Платеното от молителката възнаграждение не надвишава нормативно определения размер, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. Искането за присъждане на направените разноски за водене на делото ще бъде уважено, като касаторката Д. Х. ще бъде осъден да заплати на молителката – ответница по касация сумата 3783 лв. представляваща направените от нея разноски за това производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.