Определение № 4575 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3177/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби, подадени от М. М. С. от гр. Стара Загора. И двете са насочени срещу определение № 9143/07.03.2026г., постановено по адм. дело № 5365 по описа на Административен съд София-град за 2024 г. С едната се оспорва определението, в частта с която съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на С.. С другата – отказът да се предостави правна помощ на касатора по реда на Закона за правната помощ. Жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд се е произнесъл едновременно и по искането за допускането на правна помощ чрез назначаване на адвокат по Закона за правната помощ и по редовността на касационната му жалба. Иска от съда да бъде отменено определението и да му бъде предоставена правна помощ, съответно да му се даде срок да изправи нередностите на касационната жалба, ако не бъде уважено искането за правна помощ. Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. По същество са основателни. Производството пред Административен съд София-град по адм. дело № 5365/2024 г. е образувано по предявени от М. С. искови претенции срещу Агенция по вписванията, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С решение № 4877 от 06.02.2026 г. по същото дело, съдът ги е отхвърлил като неоснователни и недоказани. Срещу решението М. С. е депозирал касационна жалба в законоустановения за това срок. Жалбата на С. е приета за нередовна, поради използване на нецензурни думи и обиди към съдията, постановил обжалваното решение. Към нея липсвал и приложен документ за доказване заплащането на дължимата за касационното оспорване държавна такса, както и преписи за останалите страни, а също така била и неприподписана от адвокат. С разпореждане № 7542/24.02.2026г., съдът е оставил без движение касационната жалба, като е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок да изправи констатираните нередовности. С молба от 05.03.2026г., М. С. е заявил, че в касационната жалба няма нецензурни думи и обиди. Възразил е и срещу указанието за внасяне на държавна такса и необходимостта от приподписване на касационната жалба. Направил е искане отново да му бъде предоставена правна помощ, тъй като в съдебното производство по адм. дело № 5365/2024 г. по описа на Административен съд София-град се отказал от назначения по Закон за правната помощ адвокат. С обжалваното определение № 9143/2026 г., постановено по адм. дело № 5365 по описа на Административен съд София-град за 2024 г., съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на С.. Приел е, че последният не е изпълнил дадените му в разпореждане № 7542/24.02.2026г. указания за изправяне на нередовностите на жалбата. Мотивите които е изложил съдебният състав са свързани с основния порок в касационната жалба - използването на нецензурни думи и обиди, които касаторът не желае да премахне. Със същото определение съдът е отказал и предоставяне на правна помощ на С.. Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Производството за предоставяне на правна помощ и проверката за редовност и допустимост на касационна жалба, представляват по естеството си две отделни и самостоятелни производства, като целта на първото е да обезпечи правилното упражняване на правото на жалба чрез подаване на редовна от формална страна и допустима съобразно критериите за допустимост жалба. Предоставянето на безплатна правна помощ на лица, които не могат поради наличие на конкретни обстоятелства, да се защитават сами или да ангажират със собствени средства адвокатска защита, представлява по естеството си гарантиране на правото на достъп до съд – задължение, което държавата има съгласно чл. 6 ЕКПЧ. Обратно, неуважаване на искане за предоставяне на безплатна правна помощ може при определи обстоятелства да ограничи или да лиши изцяло ищеца от достъп до съд. Именно поради това, че правото на безплатна помощ е свързано със защита на основни права по чл. 6 ЕКПЧ и чл. 47 ХОПЕС, съдът дължи произнасяне по искането за предоставяне на правна помощ в самостоятелно по естеството си производство и определението на съда подлежи на самостоятелно обжалване – чл. 95, ал. 5 ГПК. Обжалването на определението на съда пред ВАС се извършва с частна жалба по реда и на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК. Действително, с определение № 20421/18.10.2024г. на първоинстанционния съд, е допусната правна помощ на ищеца М. С.. С молба от 06.01.2025г. ищецът се е отказал от услугите на определения му по ЗПП адвокат, по повод на която молба е постановено определение № 5262/15.02.2025г., с което съдът е прекратил предоставената правна помощ. В оспореното определение № 9143/07.03.2026г., постановено по адм. дело № 5365/2024г. по описа на Административен съд София-град, съдът е приел, че не следва да се допуска повторно правна помощ за изправяне на нередовностите на касационната жалба и за касационната инстанция, при положение, че ищецът вече сам се бил отказал от нея в първоинстанционното дело. Това е единственият мотив на съдебния състав за отказ за предоставяне повторно на правна помощ. Няма пречка в един съдебен спор назначеният по ЗПП служебен адвокат да бъде заменен, както е записано и в разпоредбата на чл.26, ал.5 от ЗПП. Допустимо е и след като в първоинстанционното производство е прекратена предоставената правна помощ по реда на ЗПП, с оглед бъдещо касационно такова, предвид подадена касационна жалба, отново да се направи от съда преценка по искането на касатора за предоставяне на правна помощ, по аргумент от чл.213а, ал.3 от АПК. Тази преценка следва да бъде съобразена с нормата на чл.23, ал.3, т.1-7 от ЗПП както и с разпоредбите на чл.24 и чл.24а от същия закон. Липсата на мотиви в оспореното определение № 9143/07.03.2026г., постановено по адм. дело № 5365 по описа на Административен съд София-град за 2024 г., по отношение отказът за предоставяне на правна помощ, предвид записаното в него, че се отказва предоставянето на правна помощ за касационното производство, тъй като ищецът вече сам се бил отказал от нея в първоинстанционното дело, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и налага отмяната на определението в тази му част и връщане на делото на същия съдебен състав за ново произнасяне по молбата на М. С. за допускане на правна помощ по ЗПП. Що се отнася до определението в частта, с която касационната жалба на М. С. се оставя без разглеждане от административния съд, касационната инстанция приема следното: Първоинстанционният съд не може да се произнесе по редовността на касационната жалба, преди да разгледа искането за предоставяне на правна помощ и преди да влезе в сила определението му по това искане. Това следва по аргумент от разпоредбата на чл. 98, ал.2 от ГПК. Едва след влизане в сила на определението по чл. 95, ал. 2-4 ГПК, съдът следва да извърши преценка за редовност и допустимост на касационната жалба. В случая съдебният състав се е произнесъл по редовността на касационната жалба, без преди това да е изчакал влизането в сила на съдебния акт, с който се произнася по искането за правна помощ, по този начин е постановил определението си преждевременно, отново в нарушение на съдопроизводствените правила. Това налага отмяната на определението и в тази му част и връщане на делото на същия съдебен състав за ново произнасяне по редовността на касационната жалба на М., но след влизане в сила на определението по чл. 95 от ГПК. По изложените съображения, Върховен административен съд, трето отделение приема, че са налице основания за отмяна на определение № 9143/2026 г., постановено по адм. дело № 5365/2024г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която е отказал да се предостави правна помощ на М. С. по реда на Закона за правната помощ, и в частта, с която съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на С.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение