Определение № 41 от 15.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6975/2013 г.

Производство по чл. 278, ал.1 ГПК. С определение от 17.09.2013 г. по гр.д. № 9353/2013 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение молба на М. Р. М. и Р. В. А. от [населено място] за освобождаването им от внасяне на държавна такса по въззивна жалба вх. № 1016972 от 30.04.2013 г. против решение от 18.04.2013 г. по гр.д. № 13561/2002 г. на Софийски районен съд. Частна жалба против определението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от М. Р. М. и Р. В. А.. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.2, т. 2 ГПК. С въззивна жалба вх. 1016972 от 30.04.2013 г. против решение от 18.04.2013 г. по гр.д. № 13561/2002 г. на Софийски районен съд, жалбоподателите М. Р. М. и Р. В. А. са направили искане за освобождаване от внасяне на държавна такса по жалбата. С определение от 17.09.2013 г. по гр.д. № 9353/2013 г. на Софийски градски съд искането е оставено без уважение. Определението е законосъобразно. Съдът е оставил искането без уважение предвид липсата на доказателства, че жалбоподателите на са в състояние да заплатят държавната такса по жалбата в размер на 50 лева. Молителите са в трудоспособна възраст (М. М. [дата на раждане] и съпругът и Р. А. – [дата на раждане] ), притежават собствено жилище и ид.части от втори недвижим имот и няма данни да са с влошено здравословно състояние или инвалидизиране, препятстващо ги да реализират доходи, поради което имуществото на семейството позволява да бъде заплатена държавна такса в размер на 50 лева. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение