Определение № 411 от 13.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2946/2015 г.
ВКСIII гражданско отделение13.07.2015 г.докладчик Диана Хитова
Диспозитив
ОТМЕНЯ разпореждане от 11.02.2015 г., постановено по гр. д. № 11780/2013 г. на Софийски градски съд, което е отказано издаване на изпълнителен лист на Р. Г. Н. за определения й режим на лични отношения с детето А. А. Л. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: Да се издаде изпълнителен лист по молба вх.№17250/10.02.2015 г. на Р. Г. Н. въз основа на невлязлото в сила решение № 19371/19.12.2014 г. по гр.д.№11780/2013 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на същия съд за издаване на изпълнителен лист ,след което да се върне на ВКС за разглеждане на касационната жалба в закрито съдебно заседание на 01.10.2015 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от Р. Г. Н.,чрез пълномощника й адв.Д. Ф. срещу разпореждане от 11.02.2015 г. по гр.д. № 11780/2013 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателката прави оплакване, че неправилно въззивният съд е отказал издаването на искания изпълнителен лист,тъй като осъдителните решения на въззивните съдилища подлежат на незабавно принудително изпълнение, а подадената касационна жалба не спира изпълнението на решението. Ответникът по частната жалба А. М. Л. в писмен отговор,подаден чрез пълвномощника му адв.Е. К.-Д. я оспорва.Твърди,че частната жалба е подадена извън законовия срок и е недопустима.Счита,че изпълнителният лист следва да бъде издаден от първоинстанционния съд след влизане на решението в сила. Настоящият състав на ВКС, ІII г.о. констатира по делото следното: Разпореждането е съобщено на пълномощника на жалбоподателката на 11.03.2015 г.Частната жалба вх.№39692 е постъпила на 25.03.2015 г., т.е. в законовия двуседмичен срок по чл.407 ал.1 ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима. С обжалваното разпореждане на жалбоподателката е отказано да бъде издаден изпълнителен лист относно режима на лични отношения с детето А. А. Л., чиито родители са страните по спора .Същият е определен с решение по гр.д.№ ІІІ-113-153/02.07.2013 г. по гр.д.№3701/2012 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 113 състав .Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 19371/19.12.2014 г. по гр.д. № 11780/2013 г. на Софийски градски съд, което не е влязло в сила.За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че компетентен да издаде искания изпълнителен лист е първоинстанционния съд след стабилизиране на постановения от него съдебен акт. ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че разпореждането е неправилно. По-голямата част от съдебните производства, свързани със спорове по глава IХ СК /2009 г./ -упражняването на родителски права по отношение на детето, определяне на режим на лични отношения между родител и дете, определяне на мерки за лични отношения на детето с неговите дядо и баба и др., представляват спорна съдебна администрация. За разлика от други родителски права и задължения, които не могат да се изпълняват принудително, правото на лични отношения подлежи на такова изпълнение.Решението, с което е определен режим на лични отношения на майката с детето,макар и постановено в производство по спорна съдебна администрация е осъдително,тъй като с него се установява редът по който те да се осъществяват.Осъдителното въззивно решение, включително и това въззивно решение, с което се потвърждава осъдително решение на първоинстанционен съд, подлежи на незабавно изпълнение.Този извод произтича от разпоредбата на чл. 282, ал. 1 от ГПК, според която подаването на касационна жалба не спира изпълнението на въззивното решение и от предвидения в чл. 282, ал. 2 от ГПК специален ред за спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение, срещу което е подадена касационна жалба.Налице са предпоставките по чл. 404 ал.1 т.1 пр.2 и по чл. 405 ал.2 пр.3 ГПК за издаване на изпълнителен лист. В този смисъл е и определение по ч.гр.д.№1528/2008 г., ІІІ г.о. Като не е съобразил горното въззивният съд е постановил незаконосъобразно разпореждане, което следва да бъде отменено, а предявеното искане за издаване на изпълнителен лист – уважено. Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,