Решение № 279 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2769/2014 г.
ВКСIII гражданско отделение24.01.2015 г.докладчик Жива Декова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение от 14.01.2014 г., постановено по гр. д. № 6235/2013 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 15.01.2013 г. по гр. д. № 10745/2012 г. на Софийски районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 279 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2769/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв. К., срещу решение от 14.01.2014 г., постановено по гр. д. № 6235/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 15.01.2013 г. по гр. д. № 10745/2012 г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от Ц. Г. З. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1027 от 08.10.2014 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради това, че въпросът: "за да се приложи фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК необходимо ли е длъжностното лице-връчител да е посочило в съобщението източника на информацията и начина на събирането или е достатъчно единствено да е отбелязано, че страната е напуснала адреса или е освободила офиса", е разрешен противоречиво с въззивното решение и с решение № 546 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 303 и сл. ГПК, с което е прието, че: "За да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК чрез прилагане на съобщението към делото, то търговецът следва да е напуснал адреса, вписан в търговския регистър без да впише новия си адрес. За да се удостоверени обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере сведения от съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога. Тези сведения следва да бъдат отразени от връчителя в съобщението, вкл. и в случаите, когато не могат да се съберат данни дали търговецът е пребивавал на адреса. Констатацията, че на адреса няма представители на адресата, без отразяване кога и как са събрани сведения за това и извършена ли е обстойна проверка дали в сградата няма помещения, обитавани от търговеца, опорочава връчването на съобщението. " Настоящият съдебен състав намира за правилно разрешението на поставения въпрос, дадено в решение № 546 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г. на ВКС, IV г. о., както и в постановено по реда на чл. 303 и сл. ГПК решение № 418 от 13.10.2011 г. по гр. д. № 925/2011 г. на ВКС, IV г. о. За връчване на търговец чрез прилагане на съобщението към делото, е необходимо: да е напуснал регистрирания адрес на управление, без в съответния регистър да е вписан новият адрес. Когато връчителят посещава адреса, той установява дали там има табела с фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице и обявено работно или приемно време, има ли сграда или помещения, в които пребивава търговецът, негови представители или наети работници и служители. Ако не намери такива, връчителят трябва да положи усилия да събере сведения, познат ли е на това място търговец с такава фирма и известно ли е някому юридическо лице с такова наименование и пребивавали ли са техни представители или работници и служители на посочения адрес и, по възможност кога. Ако връчителят събере сведения, наред с констатациите си, той трябва да отрази в разписката към съобщението и събраните сведения. Констатацията, че на адреса няма представители на търговеца или наети работници и служители, без отразяване кога и как са събрани сведения за това, опорочава връчването на съобщението. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Ц. Г. З., чрез процесуален представител адв. Ц., оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Ц. Г. З. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението й със заповед от 13.01.2012 г. на управителя на [фирма] на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - съкращаване в щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "административен асистент" на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; за заплащане на обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. В. съд е приел за неоснователни доводите на въззивника-работодател за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон - чл. 50, ал. 2 ГПК и за законосъобразно приложена от първоинстанционния съд разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК по отношение на призоваването по делото на ответника по иска при данните в призовката, удостоверени от призовкаря, а именно: "фирмата повече от година освободи офиса и не остави друг адрес; сега има други наематели". В призовката липсва отбелязване как са събрани сведения за направените констатации. При така удостоверените данни, не може да бъде направен категоричен извод за напускане на ответника по иска-търговец от вписания в Търговския регистър адрес на управление, само при наличието на която хипотеза е приложимо фингираното връчване по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. С оглед изложеното, следва да се приеме, че прилагането на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК по отношение връчването на преписа от исковата молба и доказателствата по делото е неправилно. Като е приел за неоснователни оплакванията във въззивната жалба в тази насока и е потвърдил първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил неправилно решение. По изложените съображения следва да се приме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съгласно чл. 293, ал. 1 и ал. 3 от ГПК въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат отменени, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на изпращане на препис от исковата молба и доказателствата. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение