Решение № 4624 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2175/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. София, чрез юрк. Павлова, срещу решение № 25246 от 24.07.2025 г., поправено с Решение № 36389 от 05.11.2025 г., постановени по адм. дело № 9159 по описа на Административен съд София – град за 2024 г.(АССГ).. С обжалваното решение е отменен по жалба на М. И. В. ревизионен акт (РА) № Р-22221923005690-091-001/23.05.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1120/13.08.2024 г. от директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП, в оспорената част на установени допълнителни задължения за годишен и авансов данък за доход от стопанска дейност като ЕТ в размер на 2 074,18 лв. главница и 316,70 лв. лихви; ревизионният акт е изменен, като определя размера на дължимите вноски за ДОО, здравни вноски за ЗО и осигурителни вноски в УПФ, ведно с лихвите върху тях, както следва: общо осигуровки за 2021 г. 2 131,09 лв. и лихва 684,65 лв.; общо осигуровки за 2022 г. 2 241,27 лв. и лихва 492,82 лв. и НАП е осъден да плати на М. И. В., разноски в размер на 793 лв. Подадена е и частна жалба на директор на Дирекция „ОДОП“ гр. София, чрез юрк. Павлова срещу определение № 29148 от 04.09.2025 г., постановено по адм. дело № 9159/2024 г. по описа на АССГ. С обжалваното определение е оставена без уважение молба от 08.08.2025 г. по чл. 248 от ГПК за изменение на решението, в частта за разноските, подадена от ст. юрк. С. Теофанова. Касаторът оспорва решението в частта, с която е отменен ревизионния акт № Р-22221923005690-091-001/23.05.2024 г., органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 1120 от 13.08.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. София, в частта, в която са отменени допълнително установени задължения за данък върху доходите на физическите лица върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за получен през 2021 г. доход в размер на 16 407,84 лв. и съответните лихви. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита за неправилен изводът на съда, че сумата в общ размер на 16 407,84 лв., която представляват прехвърлени на два транша суми от акаунтите на починалия съпруг на ревизираното лице от Pay Pal (Europe) и от Western Bid, представлява необлагаем доход, тъй като е наследство, а не приход за М. В.. Според касатора е необяснимо въз основа на кои и какви доказателства съдът е достигнал до категоричен извод за необлагаемост на този доход и го е изключил от годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021 г. Твърди, че в решението липсват мотиви в тази му част. Излага съображения, че получените суми са приходи за ревизираното лице, а не са суми получени по наследство, тъй като са прехвърлени през 2021 г., т.е. две години след смъртта на наследодателя - 12.07.2019 г. Фактът, че сумите са генерирани в акаунта на наследодателя Д. В. не означава, че същите са получени приживе - така както се твърди. По делото са налични разпечатки от акаунтите на Д. В., които датират от 11.01.2023 г., което доказва, че М. В. е имала достъп до тези платформи. Видно от вписаните данни в профила на Western Bid, в раздел Мои компаньонке вписана M. I. V. Bulgaria [номер] - с регистрация от 09.09.2004 г. Видно от акаунта в Pay Pal (Europe) е вписан същият [тел. номер], за който е известно, че се използва от М. В. и към момента. Иска решението да бъде отменено в частта, в която са отменени допълнително установени задължения за данък върху доходите на физическите лица върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за получен през 2021 г. доход в размер на 16 407,84 лв. и съответните лихви. Претендира разноски по делото. Ответникът - М. И. В., чрез адв. Никифорова, оспорва касационната жалба в писмен отговор, като неоснователна. Заявява искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, в обжалваната му част. Претендира разноски по делото в размер на 800 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от касатора. От директора на Дирекция „ОДОП“ гр. София е подадена и частна жалба срещу определение № 29148 от 04.09.2025 г., постановено по адм. дело № 9159/2024 г. по описа на АССГ. Частният жалбоподател твърди, че са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК „В случаите, когато се представят доказателства които е могло да се представят в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите на чл. 155, ал. 3 и 4”. В съдебното производство от страна на задълженото лице са представени доказателства относно придобиването и продажбата на имота, в резултат съдът е постановил необлагаемост на дохода поради изтичане на 3 годишен срок от придобиването на имота. Твърди, че доказателствата са съществували и са могли да бъдат представени в ревизионното производство, както и в производството по административно обжалване на ревизионния акт пред директора на „ОДОП“ гр. София, но са представени в съдебното производство на 21.05.2025 г. с писмена молба от адв. В. Никифорова, в която изрично се прави искане за изключване на дохода от 20 000 лв., получен по банковата сметка на М. В. като необлагаем и преизчисляване на годишната данъчна основа за облагане за 2022 г. Иска обжалваното определение да бъде отменено, съответно да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските. Ответникът по частната жалба - М. И. В., чрез адв. Никифорова я оспорва. Претендира адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е необосновано, постановено е при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон, поради което намира, че е неправилно и следва да бъде отменено. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените факти по делото, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната и частната жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни по делото срещу неблагоприятен за тях първоинстанционен съдебен акт и при спазване на законоустановените срокове. Разгледани по същество са неоснователни. По касационната жалба: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт № Р-22221923005690-091-001/23.05.2024 г., издаден от С. Т. К., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София - орган, възложил ревизията и Д. С. С., на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, с който на ревизираното лице са установени допълнителни задължения за годишен и авансов данък за доход от стопанска дейност като ЕТ в размер на 2 074,18 лв, вноски за ДОО в размер на 2 913,68 лв., здравни вноски в размер на 1 574,97 лв. и осигурителни вноски в УПФ в размер на 984,36 лв. и на основание чл. 175 от ДОПК са начислени лихви в размер на 316,70 лв. за данък от дейността на ЕТ, в размер на 698,48 лв. за вноски за ДОО, в размер на 1 574,97 лв. за здравни вноски, в размер на 235,96 лв. за вноски в УПФ. Касаторът обжалва първоинстанционното решение в частта, в която ревизионния акт е отменен по отношение на допълнително установени задължения за данък върху доходите на физическите лица върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за получен през 2021 г. доход в размер на 16 407,84 лв. и съответните лихви. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. По време на ревизията е установено, че задълженото лице е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, във връзка с чл. 6 от ЗДДФЛ. М. И. В. е вдовица и има едно пълнолетно дете. Осигурявана е по трудово правоотношение от 79 СУ „Индира Ганди“. Не е подавала годишни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. и 2022 г. След анализ на събраните доказателства ревизиращият екип е достигнал до извод за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. На ревизираното лице е било връчено уведомление по чл. 17 ДОПК, с което е информирано за протичането на производството по особения ред на чл. 122 - чл. 124 ДОПК. Предложенията за установяване на допълнителните задължения са обективирани в ревизионен доклад (РД) №Р- 22221923005690-092-001/28.03.2024 г., срещу който е подадено писмено възражение. В първоинстанционното решение са отбелязани последователно събраните по време на ревизията и пред съда доказателства. Представени са документи за открити акаунти в платформите Western bid и Pay Pal на името на Д. В. - съпруг на ревизираното лице, починал през 2019 г., в които е имало натрупани суми от спестявания и преводи от роднини. Ревизираното лице е дало обяснения, че в качеството на наследник на Д. В. е прехвърлила през м. 05.2021 г. сумата от 10 316,44 лв., а през м. 06.2021 г. сумата от 6 091,40 лв. по банковата си сметка в банка „Банка ДСК“ АД. Лицето е декларирало, за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г., че постъпленията по банковата й сметка в Банка ДСК от Рау Раl са от продажба на лични вещи, втора употреба. Заявено е, че през 2021 г. и 2022 г. е продала лични вещи, наследени от съпруга й и от починалите роднини. Ревизираното лице е декларирало вида и размера на извършените разходи за ревизираните периоди, като за 2021 г. са в размер на 32 830 лв. и за 2022 г. – 31 820 лв. Приложени са банкови извлечения, представени документи от „Еконт експрес“ АД, правоприемник на „Еконт експрес“ ООД считано от 21.05.2024 г. съгласно справка по партидата на дружеството в Търговски регистър - електронни изявления за изпратени пратки и получени наложени платежи от ревизираното лице с подпис на същата, справки във формат Ехеl за изпратени и получени пратки и изпратени и получени парични преводи и наложени платежи, снимки на документи за изплатени суми в брой по наложени платежи. Присъединени са и предоставени данни от „Български пощи“ ЕАД за подадени и получени пратки от ревизираното лице. Извършен е анализ на движението по банкови сметки на лицето в „ОББ“ ЕАД и „Банка ДСК“ АД. По реда на чл. 122 от ДОПК е определен облагаем доход от стопанска дейност като ЕТ за 2021 г. в размер на 6 013,56 лв., формиран от разликата между приходи от дейността в размер на 11 955,96 лв. и разходи за дейността в размер на 5 942,40 лв. Констатирано е, че през 2021 г. ревизираното лице не е правило осигурителни вноски по КЗО и ЗЗО в качеството си на самоосигуряващо се лице. При определяне на задълженията за осигурителни вноски за ДОО като самоосигуряващо се лице ревизиращите са съобразили осигурителния доход по трудови правоотношения и максималния осигурителен доход за 2021 г. в размер на 3 000 лв. По делото е прието основно и допълнително заключение по Съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Вещото лице по основната ССЕ е дало заключение, че общо дължимите суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, ведно с лихвите, задължителни вноски за осигуровки, ведно с лихвите за ревизирания период 01.01.2021 г. и 31.12.2022 г. от М. В. са в размер на 4 686,85 лв. и лихва 1 215,95 лв. Основното заключение е оспорено от процесуалния представител на приходните органи, въз основа на което е прието допълнително заключение по ССЕ. В допълнителното заключение е преизчислена данъчната основа съобразно направените възражения. Вещото лице е дало заключение, че финансовия резултат за 2021 г. е счетоводна загуба в размер на – 5 715,08 лв., поради което ревизираното лице не дължи данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и вноски за годишно изравняване по КСО за ДОО, УПФ и ЗО. Дадено е заключение, че за 2021 г. ревизираното лице дължи суми, както и лихвите към тях за задължителни осигуровки върху минимален осигурителен доход по КСО за ДОО, УПФ и ЗО, както следва: ДОО 1 134,54 лв., лихва 364,50 лв.; УПФ 383,29 лв., лихва 123,13 лв.; ЗО 613,26 лв., лихва 197,02 лв. За 2022 г. вещото лице е дало заключение, че финансов резултат е счетоводна загуба в размер на – 4 489,64 лв., поради което ревизираното лице не дължи данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и вноски за годишно изравняване по КСО за ДОО, УПФ и ЗО. Същата дължи суми, както и лихвите към тях за задължителни осигуровки върху минимален осигурителен доход по КСО за ДОО, УПФ и ЗО, както следва: ДОО 1 193,19 лв., лихва 262,37 лв.; УПФ 403,11 лв., лихва 88,64 лв.; ЗО 644,97 лв., лихва 141,81 лв. след пренасяне на данъчната загуба за минали годи, вещото лице е посочило, че Годишната данъчна основа финансов резултат за 2022 г. е счетоводна загуба в размер на - 14 577,08 лв., поради което ревизираното лице не дължи данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, както и вноски за годишно изравняване по КСО за ДОО, УПФ и ЗО за 2022 год. Същата дължи суми, както и лихвите към тях за 2021 г. и 2022 г. за задължителни вноски за осигуровки върху минимален осигурителен доход по КСО за ДОО, УПФ и ЗО към датата на издаване на РА както следва: общо осигуровки за 2021 г. 2 131,09 лв., и лихва 684,65 лв.; общо осигуровки за 2022 г. 2 241,27 лв. и лихва 492,82 лв. В рамките на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът е приел, че ревизионното производство е било възложено от компетентен орган. Процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената от закона форма и при липса на пороци, водещи до неговата нищожност. Приложените ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА по делото са издадени под формата на електронни документи и подписани с валидни квалифицирани електронни подписи. За да уважи жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт, първоинстанционният съд е достигнал до заключение, че задълженото лице е реализирало доходи, които не са декларирани, каквото е изискването на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, поради което са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, но въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че неправилно в паричните потоци за 2021 г. и 2022 г. на ревизираното лице са били включени 16 407,84 лв. – получени от акаунтите на починалия съпруг в Pay Pal и Western bid, които представляват не доход, а наследство на М. В., след като авоарите по сметките на съпруга са били освободени и изплатени в нейна полза. Първоинстанционният съд е кредитирал допълнителното заключение по ССЕ, в което от сумата на разходите вещото лице е изключило стойността на изпратените пратки от/до майката на жалбоподателката В. С. ( стр.9 и стр.14 от РА) и стойността на пратка с медикаменти с подател Кооперация Тупси, които не представляват разход на ЕТ и е преизчислило сумите и лихвите по ревизионния акт. Въз основа на допълнителното заключение по ССЕ, АССГ е приел, че финансовият резултат за 2021 г. и 2022 г. е счетоводна загуба, поради което ревизираното лице не дължи данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, както и вноски за годишно изравняване по КСО за ДОО, УПФ и ЗО за 2022 год. Ревизираното лице дължи суми, както и лихвите към тях за 2021 г. и 2022 г. за задължителни вноски за осигуровки върху минимален осигурителен доход по КСО за ДОО, УПФ и ЗО към датата на издаване на ревизионния акт. По изложените съображения ревизионния акт е частично отменен. Решението e правилно, в обжалваната му част. Касаторът изрично е посочил, че оспорва първоинстанционното решение единствено в частта, с която е отменен ревизионния акт № Р-22221923005690-091-001/23.05.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, потвърден с решение № 1120 от 13.08.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. София, в частта, в която е отменил допълнително установени задължения за данък върху доходите на физическите лица върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за получен през 2021 г. доход в размер на 16 407,84 лв. и съответните лихви, като в петитума изрично е посочено, че иска решението да бъде отменено единстъвено в тази част. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички относими доказателства, във връзка с получение суми в общ размер на 16 407,84 лв. от акаунти на починалия съпруг на задълженото лице и въз основа на събраните по делото доказателства правилно е приел, че тези суми са придобити като наследство, а не като приход и върху тях не се дължи данък. Административният орган е приел, че ревизираното лице е имало достъп до акаунтите на починалия съпруг в Pay Pal и Western bid. При регистрацията им е вписан и телефона ползван от ревизираното лице, поради което не се касае за наследени суми. Видно е от доказателствата по делото, че акаунтите не са използвани от лицето след смъртта на Д. В.. Регистрацията и на ревизираното лице само по себе си не означава, че това са приходи, които не са декларирани. Съображенията на страните и ангажираните доказателства в хода на съдебния процес са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, поради което е неоснователно оплакването на касатора, че АССГ не е изложил мотиви. Решаващият съд правилно е обосновал крайното заключение за основателност на оспорването срещу процесния ревизионен акт в горепосочената част и решението му следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Касаторът обжалва определението, с което е оставена без уважение молба му от 08.08.2025 г. по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. За да отхвърли молбата за изменение на решението в частта за разноските, административният съд е приел, че същата е неоснователна, тъй като в настоящия случай не намира приложение чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Съдът е посочил, че няма данни в хода на ревизионното производство събраните по инициатива доказателства от вещото лице (стари нотариални актове (НА) от 2009 г. и от 1975 г.) да са били искани за проверка от ревизиращите, които са разполагали с последващия НА от № 194/2022 г., в който предходните актове са описани. Възраженията на частния жалбоподател са неоснователни. За да бъде приложена разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, отмяната на РА следва да се дължи на представени за първи път пред съда доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство. В разпоредбата е посочено, че в тази хипотеза представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4. В случая обаче първоинстанционният съд правилно е приел, че не е налице хипотезата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Ревизионният акт е отменен, въз основа на многобройни писмени доказателства, събрани в административното производство по издаването на акта, които са били обсъдени съвкупно от първоинстанционния съд и въз основа на тях, този съд е направил обосновани фактически изводи. В случая приходните органи са знаели, че по отношение на НА от 2022 г. са били налични предходни нотариални актове, но същите не са изискани от органа. Освен това ревизионния акт е отменен и по отношение на суми, които са представлявали наследство на задълженото лице, както и поради факта, че съдът е кредитирал допълнителното заключение по ССЕ, в което е посочено, че финансовият резултат на ЕТ за 2021 и 2022 г. е финансова загуба, поради което за ревизираното лице не възниква задължение за данък. В този смисъл решението на административния съд не се основава на представените за първи път пред съда нотариални актове, поради което представянето им в съдебно заседание не обуславя приложението на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция. Същия е представил договори за платен адвокатски хонорар в общ размер на 1 300 лв. (800 лв., във връзка с изготвения отговор по касационната жалба и 500 лв., във връзка с изготвения отговор по частната жалба). Дължимите разноски са в общ размер на 1 300 лв. Превалутирани съгласно чл. 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България разноските са в размер на 664,68 евро. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,