Определение № 2585 от 21.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1351/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. К. К. и И. К. Д. срещу определение № 5607 от 18.12.2024 г. по в. гр. д. № 770/2024 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 1058 от 21.10.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. Жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, и искат отмяната му. Ответната страна по жалбата М. К. Д. е подала писмен отговор, в който е изразила становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С решение № 1058 от 21.10.2024 г. по в. гр. д. № 770/2024 г. на Варненския окръжен съд е обезсилено на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК решение № 260004 от 09.01.2024 г. по гр. д. № 9004/2019 г. на Варненския районен съд като недопустимо и е прекратено производството по предявените от С. К. К. и И. К. Д. против М. К. Д. отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на 1/2 ид. част от недвижим имот, подробно описан в решението. Като е приел, че въведеното от ищците възражение за намаляване поради прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, същите са осъдени да заплатят на ответницата сумата от 2650 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е приета за неоснователна по съображения, че с нея страната се домогва да бъде променен вече формиран извод за неоснователност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, какъвто резултат не може да бъде постигнат с правното средство по чл. 248 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира обжалваното определение за правилно. С оглед изхода на делото жалбоподателите - ищци дължат на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сторените от ответната страна разноски. Тези за адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция са в размер на 2650 лв., съгласно представения списък и договор за правна защита и съдействие. За да отхвърли направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК въззивният съд е съобразил, че заплатеното възнаграждение е в размер на минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Крайният извод на окръжния съд за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК е правилен. Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, но могат да служат за ориентир при определянето им. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая предмет на спора са субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост с цена от 39 923,55 лв. (определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК) и извършената от пълномощника на ответницата работа е типичната за въззивно производство, но делото се отличава с фактическа и правна сложност, което обуславя извод за неоснователност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Разноски в производство за разноски, каквото е настоящото, не се присъждат. Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІ г. о.,