Определение № 160 от 04.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2016 г.

Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.2, пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 16271 от 08.12.2015 г. на А. В. Б. срещу определение № 3343/24.11.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 4050/2015 г., на Апелативен съд София, с което се оставя без разглеждане частната му жалба срещу определение от 18.08.2015 г. по гр.д. № 93/2015 г. на Благоевградски окръжен съд за назначаване на временен попечител по реда на чл.337, ал.2 ГПК. В нея се твърди, че неправилно апелативният съд е оставил без разглеждане частната жалба срещу определение, което ограничава материалната дееспособност на пълнолетно лице и попада в обхвата на чл.274 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че определението на Софийския апелативен съд подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Частната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.275 ГПК, поради което е редовна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Правилно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е приел, че подадената от А. В. Б. частна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. В случая, съдът в производство за поставяне под запрещение е преценил, че ответникът не е способен да се грижи за своите работи, поради което е необходимо да му се назначи временен попечител по реда на чл.337, ал.2 ГПК преди да постанови окончателно решение дали да се отнеме дееспособността на лицето. Назначаването е временна мярка, която може да отпадне или да бъде продължена след приключване на производството с влязло в сила решение на съда. В този смисъл, съдебния акт, постановен по реда на чл.337, ал.2 ГПК, по своята същност наподобява привременна мярка в брачния процес, поради което правилно Софийският апелативен съд е приел, че при липсата на изрична норма, постановената мярка е подчинена на същия правен режим. Предвид изложеното, частната жалба на А. В. Б. против определението на Окръжен съд Благоевград правилно е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу определение, което по арг.от чл.323, ал.3 ГПК не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от същия съд. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение