Определение № 7524 от 08.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5981/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К. срещу разпореждане № 858 от 2.05.2025 г., постановено по адм. дело № 924/2024 г. по описа на Административен съд София-област (АССО), с искане за отмяната му. Частната жалба е подадена в срок, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. С обжалваното разпореждане административният съд на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК е оставил без разглеждане исковата молба на Г. К. и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът не е изпълнил указанията на съда, дадени му с разпореждане от 21.08.2024 г. с което исковата молба е оставена без движение, включително и в удължения с разпореждане от 2.04.2025 г. срок за изпълнение. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Производството пред Административен съд – София област е образувано по съдържащата се в подадена частна жалба искова молба, с която Г. К. е предявил иск за обезщетяване на неимуществени вреди със сума в размер на 500 000 евро срещу Административен съд София-град. С разпореждане от 21.08.2024 г. административният съд е приел, че исковата молба е нередовна и е дал указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности като посочи в какво се изразяват твърдените за причинени вреди, от какво произтичат, в какво се изразява твърдяното за нарушено право на достъп до правосъдие от страна на ответника. В указания срок ищецът е подал заявление, с което изразява недоволство от условията при което пребивава в Затвора [населено място] и за влошеното си здравословно състояние. Съдът е приел, че недостатъците на исковата молба не са отстранени и с определение № 1228 от 14.10.2024 г. е оставил исковата молба без разглеждане и е прекратил производството по делото. Това определение е отменено с определение № 2988 от 21.03.2025 г., постановено по адм. дело № 10765/2024 г. по описа на ВАС и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В изпълнение на дадените в отменителното определение указания, с разпореждане от 02.04.2025 г. съдът е удължил срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 21.08.2024 г. Разпореждането е изпратено на частния жалбоподател и процесуалния му представител, на последния и разпореждането от 21.08.2024 г. В удължения срок за изпълнение и към момента на постановяване на обжалваното разпореждане е постъпило единствено заявление от К., с което недостатъците на исковата молба не са отстранени. Съдържанието на исковата молба е определено от чл. 127, ал. 1 ГПК, приложима съгласно чл. 204, ал. 5 АПК. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум. В случая липсата на изискуемото се от закона пълно изложение на фактите и обстоятелствата, на които се основава предявения иск и непълнотата и неяснотата на самото искане отправено до съда, основава невъзможност за произнасяне. Изложените твърдения за определени факти не съставляват индивидуализиране на спорния предмет. При установената липса на изискуемото се от закона пълно изложение на обстоятелствата, на които се основава предявения иск, непълнота и неяснота на искането отправено до съда, исковата молба правилно е оставена без движение. На ищеца е посочено в какво се изразяват констатираните от съда нередовности, дадени са указания за изпълнение и срок, в който следва да бъдат отстранени. Установените в случая нередовности на исковата молба не са отстранени нито от ищеца, нито от процесуалния му представител и в удължения срок, както правилно е прието в обжалваното разпореждане. Следователно правилно първоинстанционният съд е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Соченото от частния жалбоподател поведение на определения му по установения ред адвокат за осъществяване на правна помощ не основава неправилност на обжалваното разпореждане. Съгласно разпоредбите на чл. 44 от Закона за адвокатурата адвокат или адвокат от Европейския съюз, който е вписан в Националния регистър за правна помощ, е длъжен да осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ, когато е определен за това и следва да води възложеното дело, по което осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ, със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане, с характер на определение, с каквото следва да се произнесе съда при прекратяване на производството по делото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, трето отделение