Определение № 3974 от 03.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10877/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Еко Енерджи Мениджмънт” ООД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в София, на [улица], [номер], подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. Т. Грозданов, против Определение № 8002/20.09.2023 г., постановено по адм. дело № 5990/2022 г. по описа на Административния съд София-град. С обжалваното определение е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та) по негово Заявление, вх. № Е-13-266-2/04.05.2022 г. за изменение на преференциалната цена за електрическа енергия, произвеждана от възобновяеми източници – биомаса от дървесина, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци. Със същото определение производството по делото е прекратено и първоинстанционният, той и частен жалбоподател е осъден да заплати на КЕВР 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Частният жалбоподател релевира неправилност на атакуваното определение на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретното оплакване е за неправилна преценка на първоинстанционния съд, че нормата на чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) се отнася само за електрически централи, въведени в експлоатация след 24.07.2015 г. Счита, че съображенията на административния съд, обосновали постановяването на атакувания съдебен акт, се отнасят до чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ. Посочва, че конкретният казус касае искане за изменение, поради съществено изменение на ценообразуващ елемент, на преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от електрически централи с комбинирано производство, работещи чрез директно изгаряне на биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци. С тези доводи иска отмяната на обжалваното определение и на мълчалив отказ на КЕВР по негово Заявление, вх. № Е-13-266-2/04.05.2022 г., както и връщане на административната преписка на Комисията за произнасяне по това заявление. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът по частната жалба – КЕВР, със седалище и адрес на управление в София, на [улица], я оспорва, като неоснователна, в писмен отговор, подаден чрез упълномощени процесуални представители гл. юрк. Р. Методиева и гл. юрк. Р. Райков в срока по чл. 232 АПК. Иска отхвърлянето й и оставянето в сила на обжалваното определение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в максималния за административни дела без материален интерес размер. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна Производството по адм. дело № 5990/2022 г. на Административния съд София-град е образувано по жалба на „Еко Енерджи Мениджмънт” ООД срещу мълчалив отказ на КЕВР по негово Заявление, вх. № Е-13-266-2/04.05.2022 г. за изменение, на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗЕВИ, на преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от електрически централи с комбинирано производство и с електрическа мощност до 5 MW, работещи чрез директно изгаряне на биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци. Жалбоподателят се е мотивирал, че, съгласно публични източници на информация, е налице съществена промяна в стойността на суровината, необходима за производството на електрическа енергия от биомаса, която промяна е настъпила след последната актуализация на тази преференциална цена с Решение на КЕВР № Ц-25/01.07.2021 г. С последното, преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от електрически централи с електрическа мощност до 5 MW, работещи чрез директно изгаряне на биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбинирано производство, е определена в размер на 295, 02 лв./MWh, без ДДС. Съдът е установил от фактическа страна, че дружеството-жалбоподател има качеството на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници – биомаса от дървесина, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, притежава и експлоатира електрическа централа „БИО ТЕЦ Еко енерджи-Сърница“ с инсталирана мощност под 5 МW и с комбиниран цикъл. Като се позовал на чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗЕВИ, § 54 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗИД на ЗЕ), обн. в ДВ, бр. 17 от 06.03.2015 г., в сила от 06.03.2015 г. и § 20 от ЗИД на ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г., Административният съд София-град е приел от правна страна, че след 24.07.2015 г. КЕВР определя преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, единствено за енергийните обекти по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ (отменена, но в сила към датата на постановяване на обжалваното определение), а именно такива с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии. Счел е, че след като „БиоТЕЦ Еко Енерджи-Сърница“ не е централа по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, а централа-производител на електрическа енергия от възобновяеми източници под 5 МW, към датата на подаване на заявлението – 04.05.2022 г. Комисията няма правомощия да определя преференциални цени на електрическата енергия, произвеждана от електрически централи на биомаса. Подчертал е, че по отношение на тези централи КЕВР има правомощие единствено да актуализира по реда, посочен в чл. 32, ал. 4-8 ЗЕВИ, вече определени такива цени. Формирал е извод, че, след като не е налице законоустановено правомощие на КЕВР за определяне на преференциални цени на електрическата енергия, произвеждана от електрически централи на биомаса, не е налице и мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, съответно подадената от „Еко Енерджи Мениджмънт” ООД жалба е недопустима. На основание чл. 159, т. 1 АПК, я оставил без разглеждане и прекратил производството по образуваното пред него дело. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното определение като неправилно. То е резултат от неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съгласно чл.36, ал.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.32, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници, решенията на КЕВР за определяне, съответно актуализиране на преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, са индивидуални административни актове. Подаденото от "Еко Енерджи Мениджмънт" ЕООД искане до КЕВР с вх. № Е-13-266-2/25.02.2022 г. е за определяне на нова цена на ел. енергия, произведена от ел. централи, работещи с биомаса, получена от дървесни остатъци, поради сериозна промяна в стойността на суровината, необходима за производството на ел. енергия. Тоест искането е такова по чл.32, ал.1, т.2 ЗЕВИ. Непроизнасянето на КЕВР в законоустановения срок, формира мълчалив отказ, който може да бъде предмет на оспорване пред съда. Следователно, обратно на приетото от административният съд, изводът, формиран от настоящия състав е, че по заявлението на жалбоподателя е възможно формирането на мълчалив отказ. Дали в конкретния случай е формиран мълчалив отказ или не, е въпрос, по който административният съд не е изложи съображения и не е формирал извод, чиято правилност да се провери в настоящото производство. Определението като неправилно следва да се отмени, а вместо това делото се върне на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Воден от горното и на осн. чл.235 АПК, Върховният административен съд