Решение № 554 от 23.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 527/2009 г.

Производство по чл.274,ал.2, изр.2 вр. чл.248,ал.3,изр.2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба на М. К. Т. срещу определение от 05.06.2009 г. по ч.гр.д. № 246 / 2009 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба на М. К. Т. против определение по касационно дело, с което е оставена без уважени молба на жалбоподателя за изменение на касационно решение в частта за разноските. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. противоречи на закона, на ЕКЗПЧОП, на Решение на ЕСПЧ, на Т.р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, на чл.56 от Конституцията на Р. България и др., каквито е изложил и пред съда, постановил обжалваното определение. Настоящият състав намира следното: За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ІV г.о. е изложил съображения за това, че според правилото на чл.248,ал.3 ГПК определенията на съда по искания за изменение на решение в частта за разноските могат да се обжалват по реда, по който подлежи на обжалване решението (чието изменение се иска) и т.к. в случая това решение е на касационна инстанция, което е окончателно съгласно чл.219,б.”в” ГПК (отм.), приложим за конкретното касационно производство, то и обжалваното определение е окончателно и не подлежи на обжалване; че обжалваното определение (по искане за изменение на решението в частта за разноските) не е прекратително и преграждащо развитието на делото, а с него съдът е разгледал направеното искане на жалбоподателя и го е намерил за неоснователно; че в това производство не може да се прави аналогия с производствата по чл.192,ал.4 ГПК (отм.) и с тълкуването, дадено в Т.р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС; че не е налице основание за директно приложение на чл.56 от Конституцията на Р. България, че правото на жалбоподателя на защита не е нарушено, а жалбоподателят е изчерпил възможните (предвидените в закона) защитни средства в осигурения му достъп до справедлив процес, който е завършил с решение и че съставът на ВКС, който е постановил обжалваното определение, е приложил правилно процесуалния закон. Настоящият състав споделя изложените съображения за това, че предвидените възможности за съдебна защита на жалбоподателя са изчерпани и за недопустимост на по-нататъшен съдебен контрол за правилността на обжалваното определение на ВКС по чл.248 ГПК, поради което намира обжалваното определение за законосъобразно и на основание чл.278,ал.4 вр. 272 ГПК препраща към неговите мотиви. Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение